София. Изкачвайки връх Каймакчалан, човек не трябва да бърза, защото стъпва по история на всяка крачка. Това каза за предаването „За честта и славата на България“ на Радио "Фокус" Станимир Няголов, наследник на редник Нягол Стоянов Трифонов, загинал в битката при Дойран през Първата световна война. Той обясни, че интересът му към историята на върха е провокиран от участието на България в Европейската война. Станимир Няголов за първи път изкачва връх Каймакчалан през август 2014 година, за да се запознае с обстановката и да си представи какво е било преди 100 години от величавата битка на върха. „Там се ходи бавно, внимателно, с интерес и поглед, забит в краката, защото на върха наистина се стъпва по история. Човек се качва нагоре и гледайки в краката си, вижда куршуми, пачки от патрони – цели, неизстреляни, изстреляни. Намираш парчета от снаряди, които са попадали в окопите. Тук-там се показват и други артефакти. На някои места, за съжаление, се показват и човешки кости. Показват се парчета ламарина, копчета от униформи, различни неща, които стоят по позициите вече 100 години“, разказа Станимир Няголов. Той обясни, че адреналинът да поемеш 100 години по-късно по стъпките на своите прадеди, които са се били да България е огромен. Поражда се и чувство на тъга за загубените млади животи в името на различни химери, добави той. Въпреки историческата оценка за Първата световна война, за България няма противоречия, а само героизъм, защото дедите ни са воювали за обединението на страната, уточни Станимир Няголов.
Евелина БРАНИМИРОВА