Тя добави, че гаранция за спазването на най-добрия интерес на детето е категоричното законово изискване настаняването на дете извън семейството като мярка за закрила, да се предприема едва след изчерпване на всички други възможности за закрила в семейна среда. Според Михова изключение в това отношение правят единствено случаите, когато различни причини налагат спешно извеждане от семейството на дете в риск. „Защитата на най-добрия интерес на детето се осъществява и чрез залегналите в законодателството критерии за преценка на: желанията и чувствата му; неговите физически, психически и емоционални потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за него; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към него“, посочи Михова.
Тя уточни, че важна роля за спазването на правата и интересите на детето има и нормативно регламентираното условие настаняването му извън семейството да се извършва единствено с решение на компетентния съд, като в това отношение законодателството предвижда изпълнението на редица съдебни и административни мерки. „В тази посока са и произтичащите от законовата уредба ангажименти и правомощия на органите за закрила на детето на местно ниво, които пряко кореспондират с Конвенцията на ООН за правата на детето и са подчинени на разбирането, че най-добрата среда за неговото отглеждане и възпитание е семейната. В този аспект извеждането на дете от биологичното семейство винаги е крайна мярка за закрила, която може да бъде предприета единствено след изчерпване на възможностите за превенция и предоставяне на грижа в семейна или близка до семейната среда, с изключение на случаите, когато се касае за непосредствен риск за живота на детето. И в тези случаи мярката винаги има превантивен характер и се потвърждава единствено с решение на съда“, отбеляза Михова.
Ливия НИНОВА