Написаното от Краваева е лична изповед за живота й преминал, както на всеки от това поколение, през изненадващите и дълбоки промени на последните близо осем български десетилетия. От типично патриархалния бит, през строителството на социализма, смяната на собствеността след 1989-а и новите времена на т.нар. „Преход“, до днешната динамика на оцеляването.
Фамилната памет, баби, дядовци, лели, чичовци, братя и сестри, всеки с личните си болки и радости, са намерили място по страниците на книгата на Краваева.
Болката по отминалото време, липсата на перспектива за младите хора у нас, приватизацията, за всичко това пише Иванка Краваева в своята книга. Мъката по изгубените в чужбина деца е също тема от книгата.
„Да мислим и мечтаем за една нова, цивилизована държава с прекрасната ни природа и хората да бъдат спокойни и щастливи в нея. Да си раждат повече деца и живеят в мир“, това е посланието, с което Иванка Краваева приключва своята изповед.
Славяна ГАЙДАРОВА
