Авторката ще бъде представена от Георги Цанков. Това съобщиха от пресцентъра на Столична община.
Александра Ивойлова завършва пиано в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Специализира в Париж. Изучава и камерно пеене – като мецосопрано е издала компактдиск „Барокови арии и песни“ (2011, с пианистката Д. Андонова). Другият й диск – „Отражения / Reflets“ (2016) – е създаден от композитора Н. Добринов по едноименната й книга с хайку на български и френски.
Ал. Ивойлова участва в изложби, илюстрира литературни страници в печата. Показва 70 свои графики в първото у нас слайдшоу с органов концерт (с органиста С. Леви). Фотографска изложба „Светлини и сенки“ (фото хайга) подрежда в Американския център към Столична библиотека през 2017 г.
Публикува есета, фрагменти, поезия (вкл. за деца), литературна, музикална, художествена критика и др. Издала е осем книги, повечето с авторски графики: стихове, хайку, хайбуни, сентенции, поетични диалози (в съавторство), както и „Същината на Ботевото слово“ – полемични анализи. Автор на проекта, съставител и редактор е на първата хайку антология на градска тема – „Градът / La Ville“ (2012) – 103 български, френски и франкфонски поети. Сред съставителите е на българо-английската хайку антология „Отвъд думите / Beyond Words“ (2018), съвместно с Британското хайку общество.
Членува в Българския П.Е.Н.-център, в World Haiku Association, Rencontres Européennes – Europoésie, Български хайку съюз.
Нейни хайку са публикувани в книжни и онлайн издания: Ginyu, Frog pond, Chrysanthemum, Blihte spirit, Ploc, Улитка, Хайкумена, Asahi Haikuist Network, Освит, Хаику новине, Haiku (Румъния) и др., в антологиите на WHA, Cоnstanca – 2013, Capoliveri – 2015, Haikuest – 2015 и др. В журито е на ежегодните национални конкурси на БХС – „Декември“, „Вишнев цвят“ (българска и международна секция), XV международен конкурс за детско хайку, организиран от фондация JAL – 2018. В редколегията е на сп. „Хайку свят“.
Творческият й актив включва рецитали – авторска поезия и музикални изпълнения.
„Това е една твърде субективна поезия. (Коя ли поезия не е субективна!) Нейната субективност обаче е по-особена. Тя се изразява безспорно в личното авторско отношение към заобикалящия ни свят. Нейното присъствие се чувства, от друга страна, и в осезаемото метаморфозиране на Аза. Лирическият субект се раздвоява сякаш в две лица. Едното изследва душевните и мисловни територии на другото, дълбае в неговите вътрешни пластове, преодолявайки „бездна от време и разстояния“ в търсене на „брод“ „да достигне себе си“ (...). Получава се удвоена субективност. Азът застава лице в лице с другия свой Аз, изкушен от изкуството на самонаблюдението, от мъдростта на самопреценката и насладата от самовглъбяването“ (София Филипова, „Да достигнеш себе си“, в. „Словото днес“, ноември 2008 г.
