Остин, Тексас. Последните две седмици, след като Иран обяви, че спира да изпълнява част от своите задължения по Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), руската дипломация работи на високи обороти. Малко след заявлението на Техеран за СВПД, външният министър на Русия Сергей Лавров се срещна с иранския си колега Мохамед Джавад Зариф и разкритикува излизането на САЩ от ядрената сделка. След това, след срещата му с държавния секретар Майк Помпео в Сочи на 14 май, Лавров изрази желанието на Русия за избягване на ескалиране на напрежението в американско-иранските отношения до въоръжен конфликт, но предупреди, че такъв изход е възможен заради твърдата политика на САЩ спрямо Иран, пише американският аналитичен център Stratfor в материал, представен без редакторска намеса.

Какво може да означава това?

В съчетание с различните стратегически планове на Русия за Иран и Съединените щати, последните изявления на Лавров показват, че Москва ще се опита да се възползва от нарастващата загриженост на Вашингтон за Техеран, за да получи концесии от САЩ в други области, като санкциите, Украйна и контрола над оръжията. В същото време Москва ще увеличи стратегическата подкрепа за Иран през следващите седмици, като се стреми да придобие нови лостове за натиск върху Вашингтон по време на преговорите. По-специално следва да се очакват следните действия:

*Повишена ядрена подкрепа (включително разработване на реактори и доставка на забранен от СВПД уран в Иран).

*Увеличена икономическа подкрепа (включително създаване на мрежи за контрабанда на петрол или други действия за заобикаляне на съществуващите санкции на САЩ).

*Повишена дипломатическа подкрепа (включително гласуване срещу предложени от САЩ или подкрепяни от САЩ инициативи).

*Увеличаване на военната подкрепа (включително изпращане на руски войски, ракети и други оръжия до ключови ядрени и военни обекти с цел усложняване на американските военни стратегии).

Какво трябва да се помни?

Въпреки това мащабът на руската подкрепа е ограничен от собствените й намерения по отношение на Техеран. Русия оценява Иран като ключов съюзник в конфронтацията със САЩ и иска това да продължи и в бъдеще. Затова Москва продължава да се противопоставя на опитите на САЩ да провокират смяна на режима в Иран, като се оттеглят от СВПД и налагат санкции. В същото време Москва не желае Техеран да укрепи достатъчно военната си мощ, за да се противопостави на самата Русия в бъдеще. По същата причина не иска Иран да получи ядрено оръжие.
Цялата сложност на тези отношения, развиващи се с различен успех, най-добре се илюстрира от периодичното участие на Русия в изграждането на ядрен реактор в иранския Бушер. АЕЦ не са предназначени за производство на оръжейни материали (поне не директно), но някои от нейните доставчици също участват в иранската оръжейна програма. Въпреки че атомната електроцентрала в Бушер все още не е завършена, гражданската й мисия показва готовността на Русия да продължи да помага на Иран в мирната област, включително ядрената енергия.
От своя страна Иран приветства подкрепата на Русия, особено що се отнася до поддържането на СВПД, предвиден за облекчаване на санкциите. Но като се имат предвид историческите отношения с Русия и участието й в иранските дела, Техеран е предпазлив да се приближи твърде близо до Москва, за да не падне отново под огромното й влияние.

Превод и редакция: Иван Христов