Казанлък. На Шипка земята помни, въздухът който дишаме помни, потомците на опълченците помнят, а децата ни виждат в Балкана силуета на величавия Паметник на свободата още преди да са били тук, където героизмът и саможертвата откупиха нашето настояще. Това каза кметът на Габрово Таня Христова в обръщението си към присъстващите на връх „Шипка” по време на тържественото честване на 141 години от Освобождението на България от турско робство, предаде кореспондент на Радио „Фокус”. Христова подчерта, че 141 години ни делят от Санстефанския мир, който легитимира идеала ни за национално единство и от тогава живеем с Трети март в сърцата си. „Той стига до нас от летописните страници и учебниците по история, гледа ни от паметниците, разказва за себе си чрез паметта на милиони българи. Усещането за този ден ни е предадено по кръвен път и не е нужен указ, за да се чувстваме празнично, за да изпитваме гордост, преклонение, смирение и почит.
На Шипка и по бойните полета отсам и оттатък Балкана с човешки съдби беше платено бъдещето ни и с пролята кръв предречено възкресението на българската държавност. Затова отново свеждаме глави пред паметта на българските опълченци, на руските, украинските, белоруските, финландските, румънските и много други знайни и незнайни герои, които на тази земя прегърнаха вечността", каза още тя. По думите ѝ историята не е сбор от факти, а поука, мъдрост, знание за грешките на миналото и способност да видиш в бъдещето. „Нашата история ни отреди път към свободата покрит с кръв и кости, защитаван с перо и оръжие, преминал през пламъците на Априлското въстание и Руско-турската война от 1877 – 1878 година, през възторга на Санстефанския мир, подема на Съединението и триумфа на Независимостта”, каза Таня Христова. Тя заяви, че след толкова висока цена, нямаме право да пилеем свободата си. „Тя трябва да се осмисля всеки ден. Тя трябва да е съзиданието, в което споровете и разногласията, и дебатите имат обща цел – най-вече на сигурност и благоденствие. Защото любовта към Родината е кауза – от най-смислените и най-благодарните. И ако тя не може да ни обедини, то няма кой друг да го направи: „ Разединени сме уязвими, единни сме силни и свободни, а свободата ни е нужна като въздуха и хляба”, посочи Христова.
Таня Христова каза още, че Трети март е нашата България. „Жадувана от онези, които се обрекоха на гибел, за да ни има. Отстоявана от тези, които я живеят тук и сега. И мечтана от всички, в чиито ръце ще я оставим утре. България е езикът, на който говорим, вярата, която носим, заветът, който получихме от предците си и обещанието да ни има. Стоим пред Паметника на свободата малки и обикновени, несъизмерими с подвига, който увековечава. Той ни гледа, гледат ни през времето и душите на героите, гледат ни децата, за да видят в нас своето достойно и успешно бъдеще. Нека обещаем, че с думи и дела ще съхраним во веки своя национален идеал, в името на една мирна, свята и свободна България”, каза още тя.
Славяна ГАЙДАРОВА