На Шипка и по бойните полета отсам и оттатък Балкана с човешки съдби беше платено бъдещето ни и с пролята кръв предречено възкресението на българската държавност. Затова отново свеждаме глави пред паметта на българските опълченци, на руските, украинските, белоруските, финландските, румънските и много други знайни и незнайни герои, които на тази земя прегърнаха вечността", каза още тя. По думите ѝ историята не е сбор от факти, а поука, мъдрост, знание за грешките на миналото и способност да видиш в бъдещето. „Нашата история ни отреди път към свободата покрит с кръв и кости, защитаван с перо и оръжие, преминал през пламъците на Априлското въстание и Руско-турската война от 1877 – 1878 година, през възторга на Санстефанския мир, подема на Съединението и триумфа на Независимостта”, каза Таня Христова. Тя заяви, че след толкова висока цена, нямаме право да пилеем свободата си. „Тя трябва да се осмисля всеки ден. Тя трябва да е съзиданието, в което споровете и разногласията, и дебатите имат обща цел – най-вече на сигурност и благоденствие. Защото любовта към Родината е кауза – от най-смислените и най-благодарните. И ако тя не може да ни обедини, то няма кой друг да го направи: „ Разединени сме уязвими, единни сме силни и свободни, а свободата ни е нужна като въздуха и хляба”, посочи Христова.
Таня Христова каза още, че Трети март е нашата България. „Жадувана от онези, които се обрекоха на гибел, за да ни има. Отстоявана от тези, които я живеят тук и сега. И мечтана от всички, в чиито ръце ще я оставим утре. България е езикът, на който говорим, вярата, която носим, заветът, който получихме от предците си и обещанието да ни има. Стоим пред Паметника на свободата малки и обикновени, несъизмерими с подвига, който увековечава. Той ни гледа, гледат ни през времето и душите на героите, гледат ни децата, за да видят в нас своето достойно и успешно бъдеще. Нека обещаем, че с думи и дела ще съхраним во веки своя национален идеал, в името на една мирна, свята и свободна България”, каза още тя.
Славяна ГАЙДАРОВА