Тя уточни, че Сирни заговезни е подвижен празник, който е свързан с Великден. „Той също се движи според Юлианския календар, който използва православната църква. Великден трябва да се случи след 21 март – деня на пролетното равноденствие, но не по-късно от 25 април. Сирница също е с подвижна дата, която може да се случи между 2 февруари и 15 март. При всички случаи, това е времето, когато природата и хората се стягат за пролетта. По-дългата част от зимата е зад гърба, минал е празникът през януари Среде зима и погледът е насочен към следващата силна година на полето“, разказа Марева.
Тя посочи, че в това календарно време изключително място намират обредите за огньове, с които да се пречисти земята, хората и селището от зимата и от злосторни сили. „Огньовете в Родопите са едни огромни купове от иглолистни дървета – бор и хвойна и се наричат орада. В миналото тези огньове са се правили на високо място в отделните махали и е имало своеобразно състезание – коя орада ще е най-висока за тази година. Орадите се запалвали, огрявали нощното небе над съответната махала и когато огънят постихвал и спадала височината на огромната клада, най-често младите започвали първи да го прескачат, за да се пречистят и да покажат уменията си да скачат. След това почти всеки, който е имал сили и възможност да се качи до орадата я е прескачал за здраве, и както се казвало тогава, за да не ги хапят бълхите“, поясни Марева. Тя допълни, че огньовете са символ засилващото се слънце, символ на стоплянето на земята, символ на пречистването на тялото и душата за предстоящите пости.
Нели ГЕРГЬОВСКА
