Варна. Много е важно да се направи така, че висшите училища в България, да имат изпреварващо образование на студентите, които утре ще станат учители. С развитието на технологиите, тези кадри ще обучават бъдещите програмисти и не могат да изостават от учениците си. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна народният представител от ПП ГЕРБ Таня Петрова. Тя коментира, че е изключително важно, в системата на образованието у нас, да влязат най-добрите студенти в контекста на провелата се в началото на седмицата среща „Европа в нашия дом”. „Имаше години, когато студенти, които имат изключително ниски образователни резултати, избираха учителската професия като свое бъдеще. Това не е добре. За съжаление такива учители има в някои училища сега и резултатите на техните ученици не са убедителни“, коментира народният представител. Според нея, от тук нататък студентите трябва да бъдат обучени за умение на създатели. „В тази връзка е много важно, променените програми в училищата да бъдат разчитани от учителите като възможност за индивидуална и професионална интерпретация на съдържанието им. Те не трябва само да четат методическите указания на съпътстващите програми, а да ги проучат задълбочено, защото днешните деца са различни. От учителя, от младия човек зависи да адаптира себе си към съвременните условия и да изисква от учениците как да мислят, а не да ги учи да зубрят и да използват готови конструкции“, каза още Таня Петрова. Тя допълни, че съвременните деца безспорно учат по различен начин и затова цялата система трябва да насърчава иновативния учител. „Основният актьор е учителят, който трябва да бъде постоянно квалифициран и мотивиран. Когато говорим за обучение чрез информационни технологии обаче, трябва да имаме развита инфраструктура. Това, което със сигурност до края на 2019 година ще се случи е, че всички училища ще имат изградени Wi-Fi мрежи. Но не, да се сложи по един рутер, а мрежи с изградени защитни стени. Важно е да се реализират политики за изучаване и придобиване на разширени дигитални умения и знания. Защото днешните деца ще бъдат на пазара на труда след около 30-40 години, а голяма част от професиите тогава ще изискват далеч по-задълбочени дигитални умения от тези, които имаме сега“, допълни тя. Таня Петрова коментира и, че по отношение на актуалните сега, така наречени STEM профили, езиковите училища, трябва да станат по-гъвкави и да се възползват от възможностите, които предоставя вторият етап на гимназиалното образование. „Никой не спори, че випускниците на тези училища биха станали още по-конкурентни, ако получат допълнителна квалификация, освен езиковата. STEM профил в една езикова гимназия ще бъде едно изключително предпочитано направление“, обясни още тя.
Диана СТОЕВА