„Измененията в Конституцията въобще не са излишни. Моята стратегическа мисия е необратимостта на европейската и трансатлантическата интеграция“, заяви Порошенко на заседание на украинския парламент по случай петата годишнина от „майдана“, след което подписа документа за внасяне на изменения в Основния закон.
Съгласно текста на Закона, в преамбюла на Конституцията вече фигурира формулировката за „европейска идентичност на украинския народ и необратимостта на европейския и евроатлантическия курс на Украйна“. В член 102 от Основния закон се променят пълномощията на президента и той става „гарант на реализацията на стратегическия курс на държавата към придобиване на пълноправно членство в Европейския съюз и в Организацията на Северноатлантическия договор“. Също така се изключва точка, която предвижда аренда на украински военни бази на чуждестранни държави (въведена заради руската военноморска база в Севастопол – бел. „Фокус“).
Парламентът, в съответствие със Закона, е упълномощен да определя основите на вътрешната и външната политика и стратегическия курс за придобиване на членство в ЕС и НАТО, а правителството – да осигури неговата реализация.
По-рано за законопроекта за внасяне на изменения в Конституцията в парламента гласуваха 334 депутати, при минимално необходими 300. Това бе предшествано от решение на Конституционния съд на Украйна, който одобри документа, признавайки, че той съответства на Основния закон на страната.
Дългият път към ЕС и НАТО
Порошенко заяви, че Украйна все още трябва да преодолее много проблеми по пътя към ЕС и НАТО.
„Преди да се присъединим към ЕС и Северноатлантическия съюз, все още ни предстои дълъг, дълъг път“, каза президентът.
Според Порошенко Киев трябва да „преодолее бедността, да постигне критериите за членство и да свърши трудната домашна работа“. В същото време държавният глава подчерта
„безпрецедентното“ сближаване с Европа.
Политикът отново повтори, че Украйна трябва да кандидатства за членство в ЕС и НАТО до 2023 година. „Виждам стратегическата си мисия за гарантиране на необратимостта на европейската и евроатлантическата интеграция. Не по-късно от 2023 г. трябва да подадем заявка за членство Европейския съюз и да получим План за действие за членство в НАТО“, заяви Порошенко.‘
В същото време той изрази изненада, че мнозинството от кандидатите за президент не си поставят такава задача и в техните програми няма такива обещания. „За моя голяма изненада не намерих клауза за членството на Украйна в Европейския съюз и НАТО в повечето програми“, подчерта той.
Украйна през годините на независимост е партньор на НАТО и се стреми към евроатлантическа интеграция. НАТО преди почти 11 години - на срещата на върха на Алианса в Букурещ през април 2008 г. - обеща „с времето“ да приеме Украйна и Грузия. Но през април 2010 г. президентът Виктор Янукович забави процеса, премахвайки междуведомствената комисия за подготовка за влизане в Алианса и националния център за евроатлантическа интеграция.
Украйна отново започна да настоява за НАТО след преврата през февруари 2014 г. и идването на власт на екипа, воден от президента Петро Порошенко. Въпреки това, никой не е обещал Киев скорошно членство в Алианса. В края на януари специалният представител на Държавния департамент за Украйна Кърт Волкер заяви, че все още липсва единство по въпроса за членството на Украйна и че на нея й предстои дълъг път преди присъедини към НАТО.
Обявявайки намерението си да участва в президентската надпревара в края на януари, Порошенко обеща също, че през 2024 г. страната ще кандидатства за членство в Европейския съюз. Въпреки че преди това председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отбеляза, че Украйна „няма да бъде в състояние да стане член на ЕС и НАТО през следващите 20-25 години“.
Превод и редакция: Иван Христов
