„Пристрастието на Валентин Инцко към темата за европейската и трансатлантическата интеграция на БиХ вече стана несъответстваща на мандата на върховен представител и то е в ущърб на неговите непосредствени задължения за реализация на плана „пет плюс два“, заяви Полянски на заседание на СС на ООН. „Като резултат, през последните години няма придвижване по този въпроси и немалките ресурси по издържането на апарата на върховния представител фактически се изразходват напразно“.
Полняски изрази увереност, че „времето на днешния протекторат над БиХ е изтекло безвъзвратно и апратът на върховния представител с неговите извънредни „бонски пълномощия“ е станал бреме за бъдещото демократическо развитие на тази страна“.
Той посочи, че гарантираното от Дейтънския договор равноправие в последно време често е подложено на атаки. „Но Инцко упорито не признава това, като само на кратко и без критики споменава най-одиозните примери на подкопаване на равноправието. Включително анонсираната от бошняците идея да се оспори в Конституционния съд на БиХ името на „Република Сръбска“ (РС), което е част от дейтънската терминология, както и тяхното нежелание да се разберат с босненските хървати по въпроса за допълването на Закона на БиХ „За изборите“ и по-конкретно частите му, които биха предоставили достатъчно гаранции за утвърждаване на висши ръководни длъжности само на легитимни представители на всеки от трите държавнообразуващи народа на БиХ.
„За пореден път констатираме със съжаление, че членовете на СС на ООН имаха само няколко дни за изучаване на доклада на върховния представител преди обсъждането му в Съвета“, добави руският дипломат. „Искаше ни се да имаме повече време да се запознаем с него“.
Изказването на представителя на ООН
В своето изказване пред членовете на СС, Инцко, действително, отдели голямо внимание на интеграцията на БиХ в ЕС. „През последните шест месеца видяхме позитивен политически консенсус по въпроса за интеграцията на БиХ в Европейския съюз“, отбеляза той. „В резултат от това завърши работата на Съвета на министрите на страната над допълнителните отговори на въпросника на Европейската комисия през февруари, както и това, че през март неговият председател Милорад Додик лични представи отговорите в Брюксел“.
Той също така заяви, че счита за свой дълг да предупреди Съвета за „негативните последствия от сепаратистките заявления на представители на РС“. „Той (Додик) заяви, че ако Косово стане член на ООН, РС ще обяви независимост, илюстрирайки своите думи с карта на Сърбия с включена в нея Република Сръбска и част от Черна гора“, заяви Инцко. По-рано Додик предвиди, че през следващото десетилетие ще дойде времето, когато сърбите, живеещи разделно в Сърбия и Република Сръбска, ще се обединят в една държава и увери, че никога няма да позволи „да се създаде граница на НАТО по река Дрина“ (границата м/у БиХ и Сърбия)“.
Дейтънския мирен договор (Общо рамково споразумение за мир в БиХ) – е договор за примирие, разделяне на враждуващите страни и обособяване на територии, с който бе сложен край на гражданската война в БиХ, продължила от 1992 до 1995 година. Той е съгласуван на 21 ноември 1995 година във военната база на САЩ в Дейтън (щата Охайо) и е подписан на 14 декември 1995 година в Париж от лидера на босненските мюсюлмани Алия Изетбехгович, президента на Сърбия Слободан Милошевич и президента на Хърватия Франьо Туджман. В основата му са 11 приложения. Най-важните се отнасят до въпросите за териториалното и държавното устройство на БиХ, прилагането на мирния договор, който предвижда разпоредби относно създаването на длъжността върховен представител, както и военни аспекти на разрешаването на етническия конфликт.
Превод и редакция: Иван Христов
