***
Берлин. Във вторник вечер федералният министър на икономиката Петер Алтмайер (ХДС) даде официален старт на Международното туристическо изложение в Берлин – един от най-мащабните панаири за туристическата индустрия, в който участват около 10 хиляди изложители от почти всички страни в света – включително и България, отбелязва германското издание Der Spiegel.
Никаква политическа криза или терористична атака няма да повлияят на индустрията тази година: повече от 1,5 мрлрд. души са планирали да почиват през 2019 г. „Каква цифра само!“, коментират от редакцията, като припомнят, че това е една пета от населението на света.
Очакванията са броят на посетителите да нараства в редица страни, които през последните години преживяха трудности: Тунис, Египет и Турция.
Изданието подчертава, че в началото на годината туристическият пазар в страната е бил слаб. Стартът на 2019 г. е бил разочароващ – продажбите са паднали с девет на сто само през първия месец на годината. „Нещо пречеше на клиентите да резервират отрано лятната си ваканция“, констатира Рене Херцог от DER Touristik Central Europe.
Сега обаче картината се променя. От редакцията са категорични – любима дестинация на германците и през това лято ще бъде… Германия. Следват Турция, Египет и Тунис. След тях по популярност се нареждат България и Хърватия. Интересът към Испания към настоящия момент е по-слаб от очакваното.
Подчертава се, че изложителите са разпределени в 26 зали, в които хилядите посетители ще имат възможност не само да се запознаят с атрактивни оферти, но и да се порадват на колоритните служители, които ще ги презентират. Повечето от тях ще бъдат облечени в традиционни за страната им облекла. В програмата на изложението са включени приключенски и културни събития.
***
Банско. Македонската електронна медия „Фактор“ предава информацията за решението на Община Банско да забрани изграждането на нови нощни клубове в курорта, както и да се преустройват сегашните.
Идеята на местните власти е да предотвратят превръщането на Банско в шумно курортно селище, а да бъде привлекателен за семейства с деца, които искат да си починат.
Според кмета на града Георги Икономов, съществуващите съоръжения са достатъчни за нуждите на туристите, които искат да се забавляват в нощните клубове. Според него спокойствието трябва да бъде гарантирано - както за местните жители на планинския курорт, така и за гостите му, които обичат тишината.
Икономов е категоричен, че на едно място не може да има всичко и Банско ще се опита да привлече туристи според визията си - за хора, които искат да карат ски и да си почиват.
„В България има достатъчно курорти, в които може да се осигурят нощни забавления", отбеляза Икономов, добавяйки, че има оплаквания от нощните барове. Най-важното е, съгласно думите му, че Банско не иска имидж на „елегантен нощен курорт".
Той каза още, че традициите на Банско са запазени и идеята е те да бъдат предадени на туристите.
Освен това общината обмисля забрана на строителството на нови хотели, тъй като сегашните осигуряват напълно достатъчен брой места за настаняване.
***
Варна. Турска фрегата и подводница акостираха навлязоха в черноморското ни пристанище Варна, предава телевизионният канал TRT World, като уточнява, че плавателните съдове ще участват във военните учения Mavi Vatan 2019 в акваторията на Черно и Егейско море, както и в Източното Средиземноморие.
По данни на посолството на Турция в София военните учения на ВМС на страната – най-мабащните в историята й - се провеждат в периода между 27 февруари и 8 март. Ще бъде проведено съвместното учение на турските кораби с българската корвета „Бодри”с цел повишаване на оперативната съвместимост съгласно стандартите на НАТО.
***
София. Българският вицепремиер Томислав Дончев заяви, че Северна Македония и Сърбия искат дял в бъдещата атомна централа „Белене“, съобщава македонският телевизионен канал „Сител“.
Дончев подчерта, че „няма шанс АЕЦ „Белене“ да бъде построена без участието на руската „Росатом“.
Планира се АЕЦ „Белене“ да бъде построена в северната част на България, в близост до река Дунав, за да се заменят реактори в АЕЦ „Козлодуй“, които са били изведени от употреба като част от изпълнението на изискванията за влизане на България в Европейския съюз.
През 2010 г. българското правителство замрази този проект за неопределено време поради несигурната рентабилност. Според новите планове на правителството в София, атомната електроцентрала в Белене трябва да бъде построена през следващите 10 години, на стойност около 10 милиарда евро.
***
София. В статия, озаглавена „На два стола: България иска и с Русия, и с НАТО - но това не е възможно“, руският обществено-политически ежедневник „Новьiе известия“ анализира посещението на ръководителя на кабинета в Москва Дмитрий Медведев в София и привежда откъси от доклад на Euronews за живота на обикновения българин - работник или пенсионер.
Преди два дни руският премиер Дмитрий Медведев направи официално посещение в България. Очакваше се той да реши със София въпроса за разклонението на газопровода „Турски поток” през България, изграждането на балканския газов център и възобновяването на строителството на АЕЦ „Белене”.
Но всичко се обърка. Първо, Медведев категорично заяви, че транзитът на газ през България до Европа ще стане възможен, когато Москва получи гаранции не от България, а от Европейската комисия, че този проект няма да срещне никакви пречки в бъдеще.
Второ, изпълнителният директор на „Газпром" Алексей Милер, който придружи Медведев, заяви, че неговата компания не планира да участва в проекта за газовия хъб „Балкан“.
И трето, по отношение на АЕЦ „Белене" Медведев заяви, че възобновяването на строителството няма да се случи, преди София да вземе решения, свързани с финансово-икономическия модел на проекта и възможните форми на неговата подкрепа.
Но, както съобщават българските медии, Медведев се шегува много по време на посещението си. По-специално той предложи на българите да обвържат валутата си с китайския юан вместо с еврото, тъй като китайската валута също е доста добра...
Всички тези странности ще станат ясни, ако си спомним, че само ден преди посещението на руския му колега българският премиер Бойко Борисов увери генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че страната му е верен съюзник, а не троянски кон на Русия в Алианса!
Освен това България не само прие Столтенберг, но и подписа декларация, която се отнася до заплахата от Русия и геополитическото значение на Кримския мост ...
Това събитие се проведе на срещата на върха на т.нар. Букурещка деветка, която включва посткомунистическите страни от Източна Европа - Румъния, България, Чешката република, Унгария, Словакия, Полша, Естония, Латвия и Литва. В този документ страните заявиха значението на присъствието на НАТО в района от Балтийско до Черно море. „Северноатлантическият съюз трябва да бъде готов да продължи да реагира на всички заплахи и предизвикателства, където и да се появят”, се казва в документа. В тази връзка страните са поели съвместен ангажимент да спазват стандартите на НАТО и да изразходват поне два процента от БВП за отбрана.
Всичките девет страни одобриха военно присъствие в Европа на САЩ и Канада. Лидерите на страните изразиха особена загриженост във връзка с положението в Украйна и напрежението в района на Азовско море:
„Това е още една проява на неспазване от страна на Русия на международното право, на нейния модел на конфронтационно поведение и използването на военни и невоенни действия, като изграждането на мост, за постигане на геополитическите си цели. Всичко това изисква по-последователен и стратегически подход от страна на Алианса”.
Затова няма нищо странно във факта, че посещението на Медведев бе слабо отразено от местните медии. Бившият кандидат за президент на страната Пламен Пасков, заяви пред журналистите:
„Срещата на Медведев с президента Румен Радев бе показана в материал с дължина от около шест минути, повече от пет бяха заети от приветствената реч на Радев и една минута - изненадващо тромав превод на думите на руския премиер. Пресконференцията след среща с ръководителя на правителството Бойко Борисов бе показана в официалните медии за около двадесет минути, почти 100% от които бяха за речта на Борисов. И крайна сметка за това, което Дмитрий Медведев е искал да каже или направив България, може само да се предполага.
И, разбира се, българските институции бяха принудени да моделират думите и поведението си в зависимост от тези силни външни фактори”, отбеляза Пасков, намеквайки за посещението на генералния секретар на НАТО.
Така България се опитва да седне на два стола и активно да участва в НАТО, като в същото време разчита на руския газ и туристи: основният туристически поток към страната идва тъкмо от Русия. Вярно е, че през последните години той започна да намалява, но по чисто руски причини, които не зависят от Бълагрия - като спад в доходите на руските граждани.
Междувременно, докато страната балансира между бившия и сегашния си приятел, икономическата ситуация в нея е изключително трудна. И това въпреки членството в НАТО и перспективите за влизане в Шенгенската зона.
От друга страна, европейските бизнесмени използват българската работна сила, за да се конкурират с производителите на евтини продукти от Турция и от страни от Азия и Африка. Това се отнася за леката промишленост. Много международни марки са преместили продукцията си в Румъния и България, където трудът струва стотинки.
Докладът на Euronews разказва за една българска фабрика, в която се произвеждат продукти за световно известната марка Hugo Boss. Нейните служители са принудени да работят с невероятна скорост: за 5 секунди трябва да са завършили крачол на панталон! Изпълнение - около 12 хиляди дрехи на седмица. Работниците се оплакват от липсата на време: само единадесет от 1800 работници изпълняват нормата.
„Средно работниците могат да изпълнят навреме само около 60% от плана. В зависимост от трудовия стаж, средната нетна заплата варира от 320 до 350 евро”, разказват ръководителите на компанията.
„Българските закони са за хората? Или са направени за роботи? Работим непрекъснато: с такива правила нашият работодател легализира един вид система от почти принудителен труд… ”, оплаква се един от служителите на компанията.
„Мисля, че нашите колеги в Западна Европа, когато чуят колко печелим, ще се смеят. Те просто няма да повярват, че това е възможно. И наистина, по-добре е да се смеете, отколкото да плачете… Но ние, второкласните европейски граждани? Лоши шивачки ли сме? Ядем ли по-малко от нашите колеги, живеещи в Западна Европа?”, коментира друг работник.
Следователно не е изненадващо, че българите се опитват да заминат за Европа. От 1990 г. насам около 1,5 милиона българи са напуснали страната си. Населението е намаляло значително. Сега в България живеят около седем милиона души, а миграцията продължава.
Последица от ниските заплати са ниските пенсии.
Една от героините на доклада на Euronews, наскоро навършила 80 години, разказва:
„Когато получавам пенсия - около 150 евро, отделям една трета, за да плащам сметки - електричество, лекарства. Това означава, че до края на месеца имам около 100 евро за ежедневни разходи. Когато гледам прозорците на магазините, виждам много неща, които не мога да си позволя. За щастие, децата ми помагат. Без тяхната подкрепа няма да мога да оцелея. Бедна съм като църковна мишка. Благодарение на децата, мога някак да отоплявам къщата, така че да не се разболея. Децата ми купуват дърва за огрев. С малката ми пенсия не мога дори да купя колбаси и месо. Наскоро се срещнах с приятели. Те и съпрузите им все още работят. Купиха ми месо и шунка. С моята пенсия не мога да си я позволя“.
Остава само да се добави, че в България все още е разпространено отопляването на печки, при това не само в селата, но и в градовете. Дървесината струва на местните жители много по-евтино от електричеството...
***
