Линията Киев-Варна ще се изпълнява всеки петък, считано от 14 юни. До Бургас пасажерите ще могат да пътуват от 31 май два или три пъти седмично.
Освен до България, от месец май SkyUp започва изпълнението на полети по направление Киев-Ереван, Армения.
***
София. България иска да изгради спорната атомна електроцентрала „Белене“ на река Дунав и вече дори покани инвеститорите да кандидатстват за проекта. Този път обаче изглежда малко вероятно участието на руски компании, коментира специализираното електронно германско списание Industrie Magazin.
Изданието подчертава, че София обяви новината седмица след посещението на премиера на Руската федерация Дмитрий Медведев в страната.
През 2012 г. тогавашното правителство на министър-председателя Бойко Борисов отмени проекта за АЕЦ „Белене“ по причини, свързани с разходите. Медведев обяви готовността на Русия да участва. Руският атомарен орган „Росатом“ има голям опит в подобни проекти, увери лидерът на кабинета в Москва в рамките на посещението си в България в началото на март.
Освен „Росатом“ има и други заинтеросовани от проекта. Става въпрос за германско-френският консорциум Framatom, както и General Electric от САЩ, китайската компания CNC и Korea Hydro & Nuclear Power. Те трябва да решат в рамките на 90 дни дали искат да участват в търга.
„Белене“ ще бъде втората атомна електроцентрала в България след „Козлодуй“, която също ще бъде построена по Дунав. Еколозите предупреждават, че площадката Белене е разположена в земетръсен район.
***
София/Москва. Руският енергиен гигант „Газпром“ е изпратил официално писмо до българските власти, с което ги уведомява, че от януари 2020 г. спира доставките на природен газ от Трансбалканския газопровод през Украйна, предава Sputnik в турската си редакция, като се позовава на доклади в средствата за масова информация.
Според медии българският министър на енергетиката Теменужка Петрова е потвърдила информацията.
Spitnik пояснява, че транзита на руски природен газ за Турция минава и през България. Поради тази причина „Газпром“ плаща такси за транзита – нещо, което ще се промени от началото на следващата година.
София си запазва правото да се обърне към арбитраж за уреждане на въпроса с компенсациите за транзитни плащания, които тя има право да получава до 2030 г., съгласно договора с „Газпром". Твърди се, че българските власти ще предприемат тази стъпка, ако второто разклонение на газопровода „Турски поток“ не мине през страната.
В рамките на посещението си в София по-рано този месец, руският премиер Дмитрий Медведев заяви, че ако бъдат дадени надеждни гаранции от Европейската комисия, Москва може да продължи диалога с България за „Турски поток“, припомня Sputnik.
***
Скопие. Като бъдещ член на НАТО Македония има много партньори в областта на сигурността, но изпъкват отношенията с две страни от Алианса - САЩ и Турция, с които подписа споразумения за стратегическо военно партньорство. Със съседните Гърция и България подобни процеси са в зародиш, отбелязват в редакцията на електронното издание на първия вестник в югозападната ни съседка – „Нова Македония“.
Начело в списъка на македонските съюзници е Турция, която има най- многобройната армия в НАТО.
След независимостта от Югославия, като член на НАТО Турция е приятел и стратегически партньор. Хронологично погледнато отношенията между Скопие и Анкара в областта на сигурността започват от 1993 г., когато двете страни подписват за първи път споразумение за военно обучение и сътрудничество. Междувременно са подписани още тридесет договори за военно-финансова помощ, като сътрудничеството е насочено към обучение и предоставяне на логистична подкрепа на АРМ. През последните години повече от 800 членове на АРМ и Министерството на отбраната на Македония са имали привилегията да учат и да се обучават в престижните военни центрове на Турция и да придобият най-високо ниво на знания и умения в Турската военна академия и военното училище ГАТА.
В същото време Турция е голям донор на бойно оборудване и оръжия на македонската армия, чиито дарения се оценяват на над 20 млн. долара. Една от големите турски дарения на АРМ, на стойност около 2 млн. долара, са военни униформи, използвани от армията в продължение на няколко години. Дарение на стойност 710 000 щатски долара бе използвано и за придобиване на военни превозни средства.
Близостта между армиите на Македония и Турция изпъква и в съвместните мироопазващи мисии, които двете страни провеждат заедно под егидата на НАТО в Близкия изток.
Освен с Турция, македонската армия е в изключително тесни и приятелски отношения със САЩ. Тази връзка се засилва особено на 7 май 2008 г., когато е подписана декларацията за стратегическо партньорство и сътрудничество, която, в хронологичен план, е четвъртото стратегическо споразумение, подписано от Скопие и Вашингтон. Този документ следва неуспеха на американския президент Джордж Буш да накара Македония да се присъедини към Алианса заради гръцкото вето на срещата на върха на НАТО в Букурещ през април 2008 г. Именно заради тези събития бе направено предложение за подписване на декларация, съгласно която САЩ гарантират сигурността на Македония. Документът за сътрудничество от 2008 г. се фокусира върху три области: връзки в областта на сигурността, търговията и гражданите.
Въз основа на този меморандум досега са осъществени няколко военни сътрудничество между Македония и САЩ: обучение на македонски войници, дарения за оръжия и оборудване за АРМ, съвместни военни учения и съвместно участие в мироопазващи мисии. През октомври 1995 г. властите на държавите подписаха споразумение за научно и технологично сътрудничество на армиите, а две години по-късно бе парафирано споразумение за консолидация и препрограмиране на определени дългове.
В последно време се появи информация, която показва, че е възможно Македония да изгради партньорства със съседните си Гърция и България, които може да бъдат повишени на стратегическо ниво. Тези дилеми станаха актуални след неотдавнашно интервю на гръцкия министър на отбраната Евангелос Апостолакис, който подчерта, че стремежът на неговата страна е да стане основен стратегически партньор със Северна Македония в областта на отбраната и името на опазване на мира и укрепване на сътрудничеството на Балканите.
По-рано, през февруари 2018 г., по време на посещение в Македония, българският президент Румен Радев заяви, че за София е изключително важно да отвори темата за инициатива за сключване на споразумение за стратегическо партньорство между двете страни. След срещата си с Радев македонският президент Георги Иванов подчерта, че сътрудничеството с България може да бъде повишено до ниво споразумение, каквото Македония вече има със САЩ и Турция.
Университетският професор Атанас Козарев казва, че е логично страната ни да сключи споразумения за стратегически партньорства, въпреки членството на страната в НАТО. Професорът обяснява аргумента с твърдението, че всяко приятелство, свързано със сигурността, въпреки членството в НАТО, е важно във време, в което светът е разтърсван от различни вълнения и кризи.
***
