Велико Търново. Докато се месят обредните пити за Бъдни вечер, се изричат благословии за здраве и плодородие. Това каза за Радио „Фокус“ – Велико Търново етнографът от Историческия музей в Горна Оряховица Теменуга Козарева. „Хлябовете и питите за Бъдни вечер са едно от основните ястия на празничната трапеза. По тази причина те са и първото, с което се заемат домакините в днешния ден още от ранни зори. Според предназначението им в обичаите, хлябовете са три вида. Първите са посветени на Коледа – големи кръгли пити, наричани боговица, богова пита, божичник и светец. Върху тях се прави пластична украса от тесто, като най-често се изобразява кръст и цветя. Боговицата се замесва с „мълчана“, „неначетена вода“, налята в бяло котле от моми или млади булки, а брашното се пресява през три сита. Приготвянето на питите се поверява на жена, облечена празнично и обредно чиста. Тя извършва необходимите действия, съпровождайки ги с изричане на благословии за здраве и плодородие“, каза още етнографът. По думите ѝ вторият вид хлябове са посветени на земеделието и скотовъдството, на къщата и покъщнината. Третият вид обредни хлябове за Коледа приготвят момите за избраниците си – коледарите. Това са преплетени на плитка краваи, познати като вит-превит кравай, а за малките коледарчета се омесват коледни кравайчета и колачета. В различните краища на страната днешният празник, освен като Бъдни вечер, е известен и с много други наименования. Сред тях са Малка или Суха Коледа, Бъдни или Кадена вечер. Денят е познат още Крачун, Неядка и Бъдник. Луиза ТРАНЧЕВА
