„На връх Каймакчалан има сръбски паметник, а на съседния връх, на кота 2368, където също са се сражавали нашите прадеди, това е котата, от която тръгват легендарните Плоска и Остра чука, би могло да има български паметник“, посочи той. Тези който са чели книгата на Красимир Узунов „Каймакчалан“ могат да добият ясна представа къде точно са се водили сраженията, уточни Теодор Масов. „Прекалено много кръв има на върха, за да го делим и да политизираме темата. Защо не, да има една българска плоча точно на този връх, да на спорим и да не делим със съседите си въпросния Каймакчалан. Това е една епопея както за нас, така и за тях, планината там е достатъчна за всички. Ако наистина е такъв проблем да разделим един връх, защото днес не можем да разделим българските от сръбските кости, то нека да остане Каймакчалан за тях, а ние да вземем съседния, на кота 2368, за да имаме и ние място където да запалим свещи заупокой на нашите деди“, допълни той. Теодор Масов разказа, че Красимир Узунов е бил един от хората, с чиято помощ е успял да открие точно къде е погребан прадядо му и макар, че гробищата са били разкопани е успял да запали свещичка за своя прадядо.
Евелина БРАНИМИРОВА
