Глен Грийнуолд разгледа детайлно тези данни в скорошна публикация, в която твърди, че Демократите „стават много по-милитаристични и провоенни от Републиканците“. Той казва, че докато огромното мнозинство от вашингтонгския елит се противопоставя – или, по-точно, имаше пълен срив от – на обявеното през декември от Тръмп изтегляне на американските войски от Сирия, данните от анкетата на Morning Consult / Politico показаха, че 49% от американците подкрепят решението, докато 33% не са съгласни с него.
Мнозинството от американците е уморено от войни и това не е нещо ново. „Това, което е забележително в новите данни от анкетите за Сирия е, че огромната част от подкрепата за запазване на американската армия там идва от избиратели на Демократическата партия, докато Републиканците и независимите подкрепят изтеглянето им“, пише Грийнуолд.
„Цифрите са безмилостни: От хората, които са гласували за Клинтън през 2016 година, само 26% подкрепят изтеглянето на армията от Сирия, докато 59% са против“, отбелязва той.
И шокът: „76% от избирателите на Тръмп подкрепят изтеглянето, 14% са против“.
Седемдесет и шест процента? Помислете за това число. Повече от три четвърти от избирателите на Републиканската партия днес искат да подкрепят войските, като ги върнат у дома. Позиция, която някога беше денонсирана като „непатриотична"“ сега очевидно е част от „Да направим Америка отново велика“.
Гринуолд също така отбелязва, че анкетата показва сходни резултати сред онези, които гласуваха за демократи по време на междинните избори, като 28% подкрепят оттеглянето и 54% са против.
Как мислеха избирателите на Републиканците от междинните избори относно действията на президента в Сирия? Седемдесет и четири процента подкрепят оттеглянето, а 18 процента се противопоставят на него, а резултатите са подобни на мненията на избирателите на Тръмп за президентските избори.
Това е огромна промяна сред обикновените Републиканци.
Гринуолд също анализира как тази драстична промяна във външната политика се прилага към Афганистан. „Идентични тенденции могат да се видят по въпроса за обявеното от Тръмп намерение да изтегли половината от американските войски, които в момента са Афганистан, докато Демократите са много по-благосклонни да държат там войски, отколкото Републиканците и независимите“, пише той.
„Този случай е още по-остър, откакто Обама се кандидатира през 2008-а с обещанието да прекрати войната в Афганистан и да върне всички войници у дома“, продължава той. „По време на годините на Обама данните от проучванията постоянно показваха, че огромното мнозинство от демократите подкрепя оттеглянето на всички войски от Афганистан”
Най-накрая, прекратяването на най-дългата война в Америка беше популярно сред Демократите и почти всички останали преди Тръмп. Но, както Грунуолд успешно забелязва, въпреки че анти-Тръмп истерията е главният виновник за непрекъснатата трансформация на Демократите в неокони, тази промяна във външната политика вероятно беше посята и от опита на либералите с Обама.
Докато посветените малцинства на антивоенните консерватори и прогресисти се постараха да разгласяват и осъждат ужасните резултати на Обама за стачките на безпилотни самолети, промяната на режими, заповедите му и неконституционните убийства на американски граждани, нищо от това не получи сериозен натиск или дори признание от Демократите по време на неговия мандат. Левицата просто го прие. Буш, Дик Чейни и Доналд Ръмсфелд бяха лесни за омразата на либералите. Обама, Хилари Клинтън и Леон Панета, не толкова.
Антивоенните Демократи, които някога искаха да обвинят Буш във военни престъпления, просто не намериха престъпленията, когато техният президент правеше същото.
Така че, ако американската намеса в Сирия някога беше счетена за по-приемлива за либералите, защото Обама го правеше, няма ли да има смисъл за Демократите да рационализират, че желанието на Тръмп да отмени политиката на Обама в Сирия е лошо по своята същност? По подобен начин, ако ентусиазмът за чуждестранна намеса беше консервативен лакмус по време на годините на Буш, много Републиканци вероятно сега виждат оттеглянето на Сирия като почистване на бъркотията на Обама
Това вероятно е причината, поради която сенатор Линдзи Греъм, г;асовит противник на американското оттегляне от Сирия, веднага се опита да характеризира решението на Тръмп като „грешка в стил Обама“. Това е и причината, поради която по реалният - и правилен - сенатор Майк Лий отвърна: „Това е обратното на решението на Обама. Обама ни замеси. Тръмп ни изтегля“.
Този, който контролира партийния наратив, влияе най-много на политиката.
Данните от анкетите изглежда, че отразяват, че Тръмп, повече от всеки друг фактор, е основният двигател на Републиканците, които стават все по-големи гълъби, докато демократите стават по-големи ястрби. Бях притеснен, че президент Хилари Клинтън ще направи демократите по-милитаристки настроени. Оказва се, че президентството на Тръмп прави същото.
„Политиката на Съединените щати е да търсят и подкрепят растежа на демократичните движения и институции във всяка нация и култура, с крайната цел да се сложи край на тиранията в нашия свят“, каза веднъж Джордж Буш.
„Америка на първо място“, каза Доналд Тръмп, Засега Републиканците са съгласни с него.
Превод и редакция: Иван Христов
