Срещата на американския държавен секретар Майк Помпео с дясната ръка на севернокорейския лидер Ким Чен-ун, Ким Йон-чол, бе отложена в последния момент и все още предстои да бъде договорена нова дата за провеждането й. Специалният пратеник на администрацията на Тръмп Стивън Бийгън все още не е разговарял със своя севернокорейски колега, а публичните доклади на Пхенян за разширяване на ракетно съоръжение в близост до китайската граница подхраниха още повече опасенията на нервните анализатори във Вашингтон.
И все пак, като се има предвид историята на преговорите с Пхенян през последния четвърт век, би било по-изненадващо, ако нямаше препятствия по пътя. Да се мисли, че Вашингтон и Пхенян може да преодолеят 65 години на враждебност в рамките на няколко месеца, би било наивно.
Президентът на САЩ изглежда разбира това. Той поясни миналата седмица, че преговорите продължават и че няма смисъл процесът да бъде ускоряван. Въпреки значителните проблеми с ядрените преговори както в САЩ, така и в Северна Корея, Тръмп е решен да пристъпи към втора среща на върха с Ким Чен-ун. Твърдият, честен диалог е най-добрият начин за САЩ да предотвратят връщането на напрежението на Корейския полуостров и дните на „огън и ярост“.
Целта на срещата на високо равнище обаче трябва да бъде по-голяма от настояването за бърза и незабавна денуклеаризация на Северна Корея - цел, която от гледна точка на Ким Чен-ун би била едновременно невероятно глупава и преждевременна. Вместо това следващата среща трябва да послужи като отправна точка за стратегия, която се фокусира върху мира на Корейския полуостров и убеждаването на Ким Чен-ун в дългосрочен план, че той вече не се нуждае от ядрени оръжия за оцеляването си.
Макар със сигурност да е идеално, ако Пхенян се съгласи бързо да премахне цялата си инфраструктура за ядрени оръжия до последната центрофуга, тази цел просто не е постижима. И това е добре – САЩ сдържаха и възпираха далеч по-мощния СССР по време на Студената война, могат да направят същото с по-малка и по-бедна Северна Корея – при това безкрайно любезно - с нашето огромно ядрено и конвенционално превъзходство.
В реалния свят страните се колебаят едностранно да се разоръжават от страх да не бъдат измамени или да се възползват от тях. Това безпокойство е особено приложимо за Северна Корея, страна, заобиколена от съседи, които са далеч по-богати и по-мощни, отколкото би могла да мечтае. Твърдението на администрацията на Тръмп, че Пхенян ще предприеме значителни и конкретни стъпки в процеса на денуклеаризация, преди да се предложат отстъпки, е нереалистично. И както Пхенян показа през предходните шест месеца, такава максималистична позиция е предварително програмирана да се провали. Всъщност, ако подходът на администрацията на Доналд Тръмп бе изпълним, той вероятно вече щеше да е постигнал известен успех.
Малко вероятно е Пхенян да се раздели със застраховащата си ядрена политика в сегашната среда, където доверието почти не съществувава. Всъщност денуклеаризацията може никога да не стане възможна. Мирът на Корейския полуостров обаче е възможен.
Именно тук президентът на САЩ Доналд Тръмп трябва да съсредоточи усилията си: да подкрепи усилията на президента на Южна Корея Мун Дже-ин да договори мир с Ким Чен-ун.
Точно както Южна Корея е решена да съжителства със своя съсед на север, така и САЩ може да заемат подобна позиция. Дори да отнеме много години, докато Ким Кен-ун се откаже от ядрената си мощ, САЩ могат и наистина трябва да намерят начини да проучат възможности за постигане на по-продуктивни двустранни отношения със Северна Корея - такива, които завинаги ще предотвратят избухването на голям пожар в региона.
За по-малко от година Мун Дже-ин успя да обърне цялата ситуация. Той се срещна с Ким Чен-ун три пъти, срещи, които повечето не мислеха за възможни преди година, и е постигнал напредък към мира, крайната цел на Сеул.
Мун Дже-ин подписа цялостно споразумение за демилитаризация със Севера, което се отнася и за демилитаризираната зона. Сеул и Пхенян координираха операциите по разминиране и унищожаването на охранителни кули по силно милитаризираната граница. Също така те създадоха работни групи, в които длъжностни лица и военни служители от двете страни могат да си сътрудничат, за да подобрят комуникацията и да ограничат недоразуменията. И двете Кореи са в процес на проучване на възможността за повторно свързване на своите железопътни линии.
Въпреки че нито една от тези инициативи не е отделена от големия въпрос за ядрения арсенал на Севера, всяка от тях е помогнала за създаването на атмосфера, която е много по-конструктивна от враждебността, която преобладаваше само допреди една година.
Вместо да ограничава тези междукорейски инициативи, като настоява за незабавна денуклеаризация, която няма да се случи, Вашингтон трябва да насърчава - и когато е уместно, да подпомага - своите южнокорейски съюзници за постигането на още по-голям напредък. В Съвета за сигурност на ООН администрацията на Тръмп може да предостави подкрепа за междукорейското помирение чрез освобождаване от санкции по конкретни проекти.
Мнозина във Вашингтон ще се присмеят на тези препоръки. Други ще използват страха, за да подтикнат САЩ към ненужно военно противопоставяне, което ще доведе до големи смущения в световната икономика и до огромни загуби на човешки животи.
Поради огромната си огнева мощ и гарантирана победа в случай на конфликт, САЩ със сигурност са в състояние да победят Северна Корея. В действителност, САЩ възпират Северна Корея през всеки един ден от последните 12 години. Ким Чен-ун може да е екстремен нарцисист, но не е самоубиец. За човек, чиято преобладаваща цел е самосъхранението на режима, САЩ притежават всички възможности, необходими за ограничаване на възможностите на Северна Корея.
Ако Тръмп иска да бъде запомнен от историята като лидер, допринесъл за укрепване на мира на Корейския полуостров и за положителната трансформация на отношения между САЩ и Северна Корея, той трябва да се съсредоточи върху мира с Пхенян сега и да отложи денуклеаризацията за по-късна дата.
Колкото по-бързо президентът на САЩ се реши на корекция на курса в своята стратегия за преговори, толкова по-вероятно е инстинктите му за наистина новаторска сделка да бъдат подсилени. Що се отнася до Северна Корея, Тръмп трябва да пренебрегне съветите от по-интервенционистките си съветници и да започне да се ориентира към политика на мир.
Превод и редакция: Тереза Герова
