„През февруари повече от 76 000 мигранти преминаха границата без разрешение. Това са най-високите цифри за последните 11 г.... Новодошлите продължават да пристигат, понякога по над две хиляди на ден“, подчертава изданието, като цитира данни от властите за ситуацията по границата между САЩ и Мексико.
Вярата в отворените граници не е нито криза, нито извънредно положение. Но следва да се помисли за влиянието върху бюджета от тази инвазия, предупреждават от редакцията.
По-голямата част от мигрантите, които нарушават границата, са от Мексико и Централна и Южна Америка. Повечето от тях не четат, пишат или говорят на английски език, не са завършили колеж и пристигат с малко умения. Те стават част от населението на САЩ, което се облагодетелства от социални помощи в по-голям размер, отколкото на данъците, които един ден ще платят.
Тъй като националният дълг на САЩ надхвърля 100% от брутния вътрешен продукт, а дефицитът възлиза на близо 5% от БВП при пълна заетост, тежестта, която милионите мигранти налагат на нашата социална държава, един ден ще срине системата. Защото те идват в страна, където образованието до определена степен е безплатно, и където, ако демократите поемат властта, обучението в колеж може да бъде без такси.
Тези хора ще имат право на градски, окръжни, щатски и федерални програми, които им предоставят безплатна или субсидирана храна, наем, жилище и здравни грижи.
Всички те са приети в ущърб на гражданите на САЩ. Колко още от тях можем да поемем, преди правителството да потъне под тежестта на неговите бенефициенти?
И има по-голям проблем. Ако, както изглежда вероятно, президентът на САЩ Доналд Тръмп не успее да изгради стената и всички мерки за сигурност, предприети през този век, се окажат неадекватни, за да удържат инвазията в Америка, как ще свърши всичко това?
Или това е безкрайната инвазия, чието бъдеще се решава на нашата граница с Мексико, а ние, като последна суперсила, сме жалък, безпомощен гигант, който е твърде морално парализиран, за да я спре?
Решителността и на гражданите на страните от Третия свят да дойдат в Америка, дори ако трябва да нарушат нашите закони, за да влязат и да останат, е доказана.
Ако няма съответстваща национална воля за спиране на инвазията и наистина ефективни средства, които да са приемливи за нашите елити, мигрантите никога няма да спрат да идват. И защо?
Политически тази инвазия означава неизбежната смърт на Републиканската партия. Когато Тексас гласува като Калифорния в президентските избори, това е гейм, сет, мач. Забележителното е в това, че нашите културни елити прекомерно пренебрегват това, от което се отдръпва по-голямата част от напредналия свят.
Медиите, които ругаят Тръмп за това, че се опитва да защити границата със стена, непрекъснато се оплакват от възникването на етническия национализъм, популизъм и „нелибералните демокрации“ в Европа. Но нарастващите „-изми“ на Новата Европа се задвижват от страха и отвращението, коментира The American Conservative.
Населението на Япония от 127 милиона души започва да се свива. Но в Токио няма никакво желание да се „внасят“ милиони южноазиатци или африканци, за да заменят изчезващия японец.
Смята ли Китай многообразието като своя най-голяма сила? Едва ли. Пекин заселва Тибет с китайци и е създал „лагери за превъзпитание" за уйгурските мюсюлмани, така че да прекъсне привързаността им към общността им и да ги превърне в добри комунисти.
В САЩ топката вече се намира в съда на Тръмп. Ако той не може да го накара да финансира стената и службите, които пазят границата, то тогава как ще бъде спряна инвазията? И ако той не я спре, тогава кой? Какво ли ще означава провалът за бъдещето на Америка като нация?
Превод и редакция: Тереза Герова
