Неоконсерваторите отново се опитват да поставят печата на авторитаризма върху германците и руснаците.
През последните 40 години посветих толкова много усилия и енергия, изучавайки фиксирането на неоконсерваторите върху антигерманската, а сега и антируската идея, че сега съм доста придирчив, избирайки примерите, които си позволявам да разбера.
Въпреки това не мога да подмина такава лесна цел. Наскоро публикуваната статия на Ричард Херцингер „Германското руско лоби” в списание The American Interest ясно разкрива както германофобията, така и русофобията. Херцингер обяснява, че „в немската култура, от незапомнени времена, от Ницше и Ман до Меркел, германците са се отнасяли към Русия с уважение".
Обвиненията срещу Русия и Германия продължават и по отношението на канцлера на ФРГ Ангела Меркел да осигури доставките на природен газ от Москва. Изглежда, че „в съзнанието на германците Русия играе ролята на въображаема, подсъзнателна „версия". С оглед миналото на Германия, която не е демократично и което продължава да определя отношенията на страната с останалия свят, тази страна е привлечена от „руската автокрация". Американският президент Доналд Тръмп още повече е укрепил тази тенденция, защото „се отнася към Владимир Путин с невероятно възхищение и топлина". И това - четем в статията, подтиква германските антидемократични сили към по-нататъшно сближаване с руснаците. В резултат на всички тези събития „демоните на германския национализъм, които като цяло бяха считани за победени, отново ще вдигнат глави и ще бъдат всеят ужас".
И макар Херцингер да не намира доказателства, че самата Меркел или нейният най-вероятен наследник на канцлерския пост Анегрет Крамп-Каренбауер (АКК) ще се откаже от „ангажимента за трансатлантическото партньорство и неговите общи ценности", той се опасява, че „лобито на Путин почти със сигурност ще се увеличи" заедно с „популяризаторите на Путин", които „представят авторитарния режим на Кремъл като естествен израз на уникалността на Русия". Херцингер настоява, че в това няма нищо ново и дори от XIX век германските мислители „създадоха митичния образ на Русия, в който е заложена кръстоска между страх и възхищение”.
Фриволно избраните от Херцингер цитати от германски автори имат за цел да докажат, че те изпитват нездравословно привличане към руската политика и култура. Но дали благосклонните бележки на Ницше за Русия са по-многобройни от неговия вдъхновен поток на писания, в които изразява възхищение към французите? Между другото, Ницше съвсем не е бил националист; той обикновено контрастира по-креативните нации с германския бюргер. По същата логика би било възможно да се състави списък на антируски цитати на германски интелектуалци и политици, особено между двете световни войни, в които руснаците и германците се избиваха едни други.
Херцингер цитира германските националисти от междувоенния период Ернст Никиш и Артър Молер ван ден Брук, наричайки ги русофили. Но други германски консерватори от 20-те години на миналия век - например философът Освалд Шпенглер – са изключително враждебни към Съветска Русия. Между другото, любопитно е дали Херцингер може да даде поне един цитат от първа ръка, който ще ни позволи да се уверим, че Меркел е „германски националист”? Какво в Меркел, която прие в страната си стотици хиляди млади мъже-мигранти, предимно от Сирия, показва, че тя е националист?
Херцингер твърди, че след Първата световна война германските националисти и германската левица поддържат тесни връзки със Съветската Русия. Има очевидна причина за това. И Германия, и Съветският съюз бяха лишени от значителна част от територията си от победителите в края на войната и бяха третирани като противници на мирната конференция във Версай. По очевидни причини, отхвърлените от всички власти, смятаха, че са обединени от „общата съдба“ (Schicksalsgemeinschaft), поради което през 1923 г. сключиха споразумение за отбрана. Херцингер правилно отбелязва, че по време на Студената война някои германци са натрупали „културно презрение" към САЩ. „Според много германци Русия е обратното: културна нация, която цени идеалите на поети, художници и интелектуалци".
Позволете ми да уточня. Германските десни националисти, останали след 1945 г., не се доверяват на САЩ, които възприемат като германофоби. Те също така подкрепяха биполярния свят, вярвайки, че Съветите и американците ще се контролират един друг в Европа. Но германски интелектуалци, като Карл Шмит, открито мразеха СССР, възприеман като носител на враждебната комунистическа идеология. Във всеки случай, няма нищо конкретно германско в това, че европейците негодуват срещу американците. По време на войната срещу Ирак неоконсерваторите атакуваха французите за дълбоко вкоренения антиамериканизъм. Разбира се, веднага щом този изблик на омраза се удави, нашите подпалвачи се върнаха към любимите си европейски момчета за бой.
Крайъгълният камък в разсъжденията на Херцингер за това, защо германските антидемократи не могат да устоят на автократичния руски език, е трактатът „Политически наблюдения“ на известния германски писател Томас Ман, завършен през 1918 година. Според Херцингер, в труда си авторът „стигна до някаква схематична културно-историческа опозиция, където, от една страна, имаше Германия и Русия, а от друга - западни демокрации”. Но всъщност тази книга е писана, докато германците и руснаците стреляха едни срещу други на бойното поле, а похвалите за руската духовност, особено сред селяните, едва ли отразява начина на мислене на типичен германец от онези години.
През 1913 г. чешкият патриот Томас Масарик, който е бил в съюзническата страна по време на Първата световна война, прави наблюдения, подобно на Ман, за благочестивите руски селяни в Русия и Европа. Руският образ на Ман е съвпадащ с изображението, което намираме в предвоенните писания на по-късния унгарски комунист Георг Лукаш. Подобно на Ман, Масарик и Лукач са написали своите възхвали за руснаците на немски език. Човек се чуди какво ни казва всичко по-горе изброено за решението на Меркел да купува природен газ от руснаците?
Превод и редакция: Тереза Герова
