За да реши този проблем, миналата година американският Държавен департамент започна без да вдига много шум нова програма, наречена Европейска програма за стимулиране на рекапитализацията (ERIP), нов инструмент, разработен от Европейското командване на САЩ за ускоряване на процеса на отказ на съюзническите държави от руската военна техника. Предполага се, че тази програма ще засегне Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Гърция, Северна Македония и Словакия.
Въпреки че изпълнението на тази програма току-що започна, служителите в Държавния департамент са толкова уверени в успеха на ERIP, че през следващите няколко седмици те очакват решение за разширяване на тази програма. Това ще позволи на съюзническите държави да получат нови субсидии от САЩ, което от своя страна ще определи закупуването на висококачествено американско военно оборудване от тези страни.
„Има смисъл“, казва Дъглас Бари от Международния институт за стратегически изследвания. „Това позволява едновременно постигане на две цели: премахване на оборудването от съветската епоха от списъка на страните от НАТО и осигуряване на предимството на американската индустрия“.
Тази програма позволява на Съединените щати да постигнат две цели едновременно. Първо, това ще помогне да се освободят шест държави от руската военна техника наведнъж, което е от полза от няколко гледни точки: това ще позволи един от източниците на доход за Русия да бъде отрязан, да се осигури оперативна съвместимост с други страни от НАТО, както и да се повиши сигурността, като се премахне необходимостта от присъствие на руските военни изпълнители в базите на НАТО.
Тази програма обаче служи и за изпълнение на ключовия приоритет на администрацията на Тръмп, която е да увеличи продажбите на американска военна техника в други страни. Въпреки че субсидиите в рамките на ERIP може да са еднократни, тези средства ще бъдат достатъчни за закупуване на специфични системи. Ако купуват четири американски хеликоптера със средства, получени по програмата ERIP, в бъдеще най-вероятно ще продължат да купуват хеликоптери от САЩ и вече няма да търсят други доставчици.
Първият транш от програмата ERIP е над 190 милиона долара. Въпреки че Държавният департамент отказа да каже точно коя военна техника се обмисля, експерти от Международния институт за стратегически изследвания в Лондон обясниха пред Defense News какви са възможните варианти.
- Албания - 30 милиона долара за хеликоптери. Не е ясно обаче кои руски хеликоптери в Албания ще бъдат заменени от американски.
- Босна - 30,7 милиона долара за хеликоптери. Сега Босна има серия от руски хеликоптери, включително малък парк от средни транспортни хеликоптери Ми-8 и многоцелеви хеликоптери Ми-8МТВ.
- Хърватия - 25 милиона долара за бойни машини на пехотата. Хърватия има около 100 БМП М-80, които са произведени в Югославия по време на Студената война.
- Гърция - 25 милиона за бойни машини на пехотата. Понастоящем Гърция има почти 400 БМП-1, произведени в Съветския съюз.
- Северна Македония - 30 млн. долара за бойни машини на пехотата. На разположение на тази страна, която наскоро промени името си, има малък брой съветски БМП-2.
- Словакия - 50 милиона долара за хеликоптери. Словакия разполага със 17 руски многоцелеви хеликоптера Ми-17.
Основни принципи на програмата ERIP
Програмата ERIP се базира на три основни идеи. Първата е, че финансирането по тази програма не е поетапен план за много години, а по-скоро еднократно целенасочено вливане на пари, което ще позволи на страната партньор да предостави 20% от първоначалния размер на бойните средства, които страната в крайна сметка ще получи от САЩ. Това означава, че парите ще бъдат изразходвани за закупуване на различни системи едновременно с необходимите възможности за обучение и поддръжка.
Втората е обещанието на дадена страна да се въздържа от закупуване на руска военна техника в бъдеще. Повечето от страните, които се считат за кандидати за участие в програмата за ERIP, вече са го направили. На тези страни обаче не се забранява да купуват резервни части, необходими за поддръжката на руското оборудване.
„Ние разбираме, че нашите партньори имат руско военно оборудване и ние не се опитваме да ги заклелщим в ъгъла“, казва един служител на Държавния департамент, който се съгласява да разговаря с Defense News при условие за анонимност. „Ако те трябва да купят някои резервни части, произведени в Русия, ние ще разберем. Това военно оборудване играе важна роля и ние не се опитваме да ограничим техния потенциал“.
Третата е условието страната, която получава пари от програмата ERIP, да инвестира приблизително същата сума в закупуването на оборудване. Служителят на Държавния департамент, споменат по-горе, обясни: „Ние им казваме, че за нас е нужно и вие да направите жертви“.
„Например, ние купуваме два планера на самолет и вие купувате два планера на самолет. Или купувате четири планера на самолета, а ние плащаме за подготовката, или за модернизацията, или за осигуряване на защитени комуникации“.
Това изискване предполага постоянно взаимодействие между представители на американската страна и шестте държави, така че съответните министерства да разберат какви средства ще са им нужни и след това служителите на министерството на отбраната се обръщат към своите правителства и да се договарят за разпределянето на необходимите средства. Според официалния представител на САЩ все още се работи в тази посока и само две от шестте изброени по-горе страни официално са кандидатствали за участие в програмата ERIP.
„Ние променяме леко тези отношения и осъзнаваме това“, казва той. „Ако Министерството на отбраната на страните не може да получи това, ако те не могат да отговарят за своите собствени покупки, ако те не могат да влагат тези средства, тогава извинете, без да се обиждаме, но ние ще преразпределим средствата така, че те да отидат в друга държава“.
Въпреки това, изискването за разпределяне на средства в обем, сравним с размера на субсидиите, получени по програмата ERIP, предизвиква безпокойство в Бари и Джим Таунсенд, бивш заместник-заместник-министър на отбраната по европейските въпроси, който сега работи в Центъра за нова американска сигурност.
Според Таунсенд, ако тези шест държави трябва да заемат пари, за да изпълнят изискването по програмата за ERIP, това може да създаде дългова спирала за най-бедните страни или да създаде ситуация, при която страната не може да заема парите, от които се нуждае в бъдеще. „Това означава ли, че бедните страни като Албания нямат никакъв шанс и че само богатите страни могат да се възползват от тази програма? Мисля, че това ще бъде проблем“.
И двамата анализатори предупредиха, че програмите за модернизация трябва да бъдат съгласувани с националните приоритети на отделните членки на НАТО.
По-нататъшно разширяване
Въпреки че първият кръг на програмата ERIP все още не е приключил, служителите не чакат, докато първите шест държави подадат официални заявления и изработят всички подробности, и вече гледат към бъдещето.
Около края на юни или началото на юли, Министерството на отбраната ще реши дали ще има втори кръг на ERIP. Ако бъде взето такова решение, длъжностните лица ще започнат да разглеждат нови проекти в края на текущата финансова година.
В този случай в списъка ще бъдат добавени нови страни. Първоначалният списък се оказа почти изцяло от членове на НАТО - Босна е единствената страна там, която не е част от Алианса, а Северна Македония вече е в процес на присъединяване към него, - по думите на споменатия по-горе чиновник, в рамките на тази програма няма да бъдат отдавани предпочитания на страните-членки на Нато.
Според Бари Полша и Унгария може да влязат в списъка на страните, които ще бъдат включени във втория кръг на програмата ERIP. Там може да се окажат Словакия и Чешката република. Според Таунсенд би било логично балтийските страни да бъдат включени, въпреки че Естония, която няма съветска военна техника, не отговаря напълно на условията на програмата.
Латвия е изразила интерес, но има една резерва. Тази страна вече реши да закупи хеликоптери Black Hawk, с които да замени малкото си Ми-17 до средата на следващото десетилетие. Ако Латвия получи средства по програмата ERIP, тя ще помогне за ускоряване на процеса, като позволи на страната да изразходва освободените средства за модернизиране или закупуване на друго военно оборудване. Не е ясно обаче дали Държавният департамент ще иска да подкрепи изпълнението на вече взетите решения за придобиване на военно оборудване.
Ако европейският проект донесе плодове, Държавният департамент може да се опита да разшири тази програма извън Европа – вероятно, за да възпрепятства прилагането на китайските инициативи в Африка и Азия. Въпреки това, все още тези решения не са взети.
„Мисля, че това е нещо добро и се надявам, че изпълнението на програмата ще продължи и Конгресът ще разбере, че това е разумно изразходване на парите на данъкоплатците, защото принуждава съюзниците да положат повече усилия”, каза Таунсенд.
Превод и редакция: Иван Христов
