Лондон. Борис Джонсън се опасява, че консерваторите могат да се изправят пред изчезване, ако отложат Брекзит за пореден път. Може да е прав, поне по този въпрос, но по погрешни причини. Факт е, че упадъкът на консерваторите и на лейбъристите е дългосрочен процес, който започна преди 60 години и едва сега може да достигне своята кулминация. И двете основни партии подцениха последиците от този спад. Резултатът е трансформацията в партийното гласуване, наблюдавана на евроизборите и тя може да стане постоянна.
Британската политика отдавна се възприема като доминирана от две големи партии, всяка с блок от лоялни поддръжници, и малък брой "плаващи" избиратели между тях. Това беше точна картина на изборите в началото на 50-те години, когато над 80% от избирателите гласуваха за лейбъристите или за торите. Но това двупартийно господство започна да отслабва от края на 50-те години, тенденция, която продължава оттогава. Избирателната активност намалява, тъй като по-малко хора са ентусиазирани от основните партии. Растежът на тази група от необвързани избиратели дава пространство за „съживяванията“ на либералите, разрастването на националистическите партии в Шотландия и Уелс, а сега и възхода на Зелената партия и феномена ЮКип/Фарадж.
Упадъкът на двупартийното господство беше замъглено от системата за гласуване, като промените във предпочитанията не бяха напълно отразени в парламента. Разбира се, спадът в избирателната активност и в регистрацията за изборите нямат очевидно политическо въздействие. Но повечето хора вече не са лоялни избиратели на лейбъристите или торите. Традиционните източници на лоялност към тези две партии, основани отчасти на социалните класи, сега не са основната мотивация при гласуването.
Референдумът отвори ново и страстно разделение между избирателите на две части, които се равняват в голяма степен. Това разделение се основава на реални разделения на интереси и между групи от ценности. Интензивността на чувствата от двете страни избута настрана остатъците от предишната лоялност и тази промяна вероятно е постоянна. Нито Лейбъристката, нито Консервативната партия не са еднозначно идентифицирани с едната или другата страна на това ново фундаментално разцепление в британското политическо мнение. В резултат на това и двете могат да завършат в често споменаваното „бунище на историята“

Превод и редакция: Юлиян Марков