Лондон. Нещо необичайно се случи на дебата в Европейския парламент тази седмица. Архи-европейският федералист Ги Верхофстад беше аплодиран от депутатите на ЮКИП (Партията на независимостта на обединеното кралство), докато атакуваше Доналд Туск, който даде възможност за удължаване на крайния срок за Брезкит до Хелоуин (31 октомври). Такова удължаване не би трябвало да бъде разрешено, каза Верхофстад, за очевидната радост на привържениците на Брекзит, пише Ричард Корбет, европейски депутат от Лейбъристката партия, в материал за левичарското британско издание The Guardian, представен без редакторска намеса.
Разривът между Туск, председателят на Европейския съвет и Верхофстад, председателят на ръководната група за Брекзит на Европейския парламент, беше публичен знак за първото голямо разделение в ЕС по отношение на излизането на Великобритания.
Но раздразнението на Верхофстад трябва да бъде взето с щипка сол. Той говори като лидер на групата на либералите АЛДЕ в Европейския парламент, а не от името на парламента. Той несъмнено е смятал, че една нова партия евродепутати от Обединеното кралство вероятно ще включва много членове на Парламента от Лейбъристите, но и няколко либералдемократи. Групата на дясноцентристката Европейска Народна Партия (ЕНП) има подобни опасения. И двете не харесват укрепването на групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент, което Лейбъристите вероятно ще донесат на изборите, което идва точно когато новият парламент избира следващия председател на Европейската комисия, в която кандидатът на социалистите, холандецът англофил Франс Тимърманс има всички шансове да бъде избран.
Някои членове на ЕП се опасяват от друго: че Найджъл Фарадж може да се завърне с фаланга от евродепутати, които възнамеряват да саботират работата на парламента. На практика това е малко вероятно. 24-те евродепутати, които изпрати ЮКИП след последните избори, оказаха малко влияние върху парламента. Когато те се решат изобщо да присъстват, често могат да бъдат намерени в баровете. Но дори и да са по-организирани и с намерение да попречат на парламента да работи, процедурният правилник на последния дава възможност за справяне с организираните прекъсвания.
След това, разбира се, има и британски консервативни евродепутати, ужасени от катастрофални резултати от изборите за тяхната партия, тъй като те плащат цената за разделението и некомпетентността на тяхното правителство.
Но повечето членове на ЕП не споделят това опасение за удължаване на крайния срок за Брекзит. Според тях опашките не трябва да клатят кучерто. Въпросът за Брекзит - ЕС, който за първи път в историята си губи държава-членка, отрицателното икономическо въздействие, последиците за сигурността, многото практически неудобства - са далеч по-важни и дългосрочни, отколкото точния баланс между парламентарните групи след едни конкретни избори. Още повече в случай на катастрофален Брекзит без сделка.
Също така в рамките на Европейския съвет само френският президент Еманюел Макрон настоя за кратко удължаване, което не би дало на британците време да преразгледат Брекзитм, за да намерят алтернативна сделка или да проведат нов референдум.
Това ни връща към Верхофстад. Той се опитва да привлече вниманието на Макрон, защото иска всички евродепутати избрани за партия „Република, напред!“ да се присъединят към групата на АЛДЕ в парламента.
Подобно фокусиране върху тесни, краткосрочни, партийни интереси прави лоша услуга на всички. Много по-добре е да се даде толкова време, колкото е необходимо, за да бъде разрешена британската криза около Брекзит – дори и това да е неудобно за някои краткосрочни политически калкулации и в Европейския парламент, и във Великобритания.

Превод и редакция: Иван Христов