ЛГБТ-общността и хората по целия свят се подготвят да отпразнуват 50-годишнината от бунтовете през юни 1969 г., които доведоха до формирането на модерното ЛГБТ движение. По-значими от самите бунтове бе това, което те създадоха: формирането на фронт за освобождение на гейовете в Ню Йорк. (Gay Liberation Front, GLF).
GLF вдъхнови хиляди да излязат и да се присъединят към протестите за правата на ЛГБТ. Той организира първия Парад на гордостта, който се проведе в Ню Йорк през 1970 г., и неговите революционни идеи и активизъм скоро се разпространиха по целия свят, включително и във Великобритания.
На 17-годишна възраст бях част от движението от епохата на Стонуол. По-късно се присъединих към новосформирания London Gay Liberation Front.
За разлика от по-ранните предпазливи действия за правна реформа, GLF имаше много по-радикална програма за социална трансформация, а не асимилация и равенство в рамките на статуквото. Скептични и проницателни, ние поставихме под въпрос това, което беше, и бяхме развълнувани от това, което може да бъде. Нашата цел беше утопия. Стремежът ни беше да преобърнем прякото превъзходство, сексуалната вина и традиционните роли на половете.
GLF също така търсеше политически съюзи с други маргинализирани общности, за да работи за нашата обща еманципация. Тя се застъпва за единство и солидарност между всички жертви на несправедливост.
За разлика от това, голяма част от днешното движение ЛГБТ се оттегли от идеалите и визията на пионерите на GLF. Почти изцяло насочен към ЛГБТ, то рядко се свързва с други социални движения.
Нашите обществени организации стават все по-корпоратизирани и експлоатирани, с паради във Великобритания, където често са доминирани от спонсори и големи компании, политици, търсещи трибуна и държавни агенти като полицията, които се хвалят със своите действия за приобщаване на ЛГБТ-общността, но не са ни извинили или компенсирали за десетилетията на потисничество.
Гордостта сега е капитализъм с розов оттенък. Тя се превръща в пари: ние плащаме за парад, градските власти налагат огромни такси на организаторите, а ние се насърчаваме да купуваме стоки с марка Rainbow, за да изразим нашата сексуална и полова идентичност. Голяма част от ЛГБТ-общността е част от неолибералната организация.
ЛГБТ е загубал своята критична граница. Ние сме интегрирани. Много от нас изглежда се стремят към нищо повече от една ЛГБТ версия на семейния живот.
Тенденцията е да се превръщаме в копия на хетеросексуалността. Ние интернализирахме правилното мислене и се превърнахме в „хетерохомоси“. Нашата ЛГБТ психика е колонизирана от хетеронормативния манталитет.
Колко неща са се променили. GLF беше толкова различен. Той никога не се е стремял към равенство. Нашето искане беше освобождението на ЛГБТ. Искахме да променим обществото, да не се съобразяваме с него. Нашият боен вик беше „нововъведение, не се асимилиране“.
GLF изложи далновидна програма за ненасилствена революция в културните ценности и нагласи. Тя постави под въпрос не само анти-ЛГБТ предразсъдъците и дискриминацията, но и брака, семейството като ядро, моногамията и патриархата. Осъществявайки обща кауза с женските, работническите движения и тези на чернокожите, хомосексуалистите искаха фундаментална социална промяна и преследваха междусекторна стратегия да застанат заедно с всички потиснати хора.
Нашата визия включваше създаването на нова сексуална демокрация, без хомофобия, мизогиния, расизъм или класови привилегии. Еротичен срам и репресии ще бъдат прогонени заедно с привилегията на моногамията, традиционните семейни и строги мъжки и женски ролеви роли. Ще има сексуална свобода и човешки права за всички - лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални.
Освен че се противопоставяха на нещата, GLF очерта алтернативна представа за това как биха могли да изглеждат обществото и личните взаимоотношения. Това включваше половоподривен радикален натиск и неприсъщи мултипартньорски отворени отношения. Това бяха революционни идеи и те все още са.
Превод и редакция: Тереза Герова
