Коментарите на Гуайдо дойдоха след ден на насилие, докато поддръжниците на опозицията прекараха часове, опитвайки се да пробият правителствена блокада и да доставят хранителни и медицински стоки във Венецуела. Най-малко четирима души бяха убити и над 300 бяха ранени.
„Събитията от днес ме задължават да взема решение“, написа Гуайдо в Twitter, „да предложа официално на международната общност да запазим всички възможности, които са открити, за да постигнем освобождение на нашата родина“.
35-годишният политик, който обедини разкъсаната и неефективна опозиция, когато обяви, че е временен президент през януари, многократно е заявявал, че е фокусиран върху мирен преход и нови избори.
Но неговите коментари в събота увеличиха опасения, че той може да обмисли военна намеса скоро бяха прихванати от американски ястреби, включително сенатора от Флорида Марко Рубио.
„Тежките престъпления, извършени днес от режима на Мадуро, отвориха вратата за различни потенциални многостранни действия, които не бяха на масата само преди 24 часа“, заяви Рубио в отговор на Гуайдо, също в Twitter.
Американският държавен секретар Майк Помпео беше по-предпазлив, казвайки, че „по-нататъшни действия ще бъдат обмислени“ на срещата на регионалната група от Лима в колумбийската столица Богота, но фокусирани върху санкции, хуманитарна помощ и мерки на самите венецуелци.
„Накрая вярвам, че венецуелският народ ще държи отговорни онези, които са направили толкова много вреди на основните права на народа на Венецуела“, каза той пред телевизия CNN.
Доналд Тръмп не отговори веднага на Гуайдо, но каза миналия месец, че „всички възможности са на масата“.
„Нуждаем се от военна намеса“, обяви един от поддръжниците на опозицията, докато минаваше покрай новинарския екип на моста „Франсиско де Паула Сантандер“, който свързва Кукута в Колумбия с венецуелския град Уреня.
Давид Смолански, опозиционен лидер в изгнание и близък приятел и съюзник на Гуайдо, настояваше те да не призовават войски.
„Все още е мирно движение“, каза той. „Вчерашното насилие дойде от въоръжени проправителствени банди и сили за сигурност“.
Но натиснат дали ще подкрепи военна намеса в бъдеще, той отказа да я изключи: „Единственият вариант е да възстановим демокрацията и свободата с вътрешен и външен натиск“.
Анализатори предупреждават, че съществува сериозен риск от преминаване към въоръжен конфликт и казват, че много от тези, които настояват за интервенция, подценяват цената и възможното въздействие от изпращането на чужди войски във Венецуела.
„За съжаление шансовете на кризата да прерасне в конфликт са все още много реални“, каза Джеф Рамзи. „Мисля, че има участници и от двете страни, които всъщност смятат, че въоръженият конфликт може да е желан“.
„Най-ясният риск е, че ще се превърне във вътрешен въоръжен конфликт, който може да продължи десетилетия. Една интервенция ще бъде кървава, скъпа и вероятно ще разчита на някаква средна или дългосрочна окупация, която би трябвало да противодейства на бунтовническите групи“.
Дискусиите за военна интервенция във Венецуела се съсредоточиха предимно върху поемането на въоръжените сили. Но има и стотици хиляди хора извън военните, които са въоръжени и опитни, от проправителствени банди до колумбийските партизани, „Национална освободителна армия“.
Според Рамзи може да има между 500 хиляди и 2 милиона членове на неформални милиции, много стари и слабо обучени, но ако дори 10% могат да бъдат мобилизирани да се борят за Мадуро, това ще бъде мощна сила. Групировката ФАРК, която дестабилизира Колумбия в продължение на десетилетия, имаше само 18 000 бойци в най-добрите си времена.
Превод и редакция: Калоян Пенков
