Гуайдо казва, че „се е заел“ с отстраняването на Николас Мадуро от властта и слагане край на хуманитарната криза, която предизвика най-голямата емиграция в историята на съвременна Латинска Америка. Според него комбинацията от международна подкрепа, единство на опозицията и съживена народна енергия означава, че Венецуела в момента притежава уникалния шанс „да остави хаоса зад гърба си“.
“Безсилието се превърна в надежда. Хората са жадни отново да имат мечти … ние се събудихме от кошмара, който ни пречеше да имаме нови мечти, да мечтаем за бъдещето, да мечтаем за страната си, да мечтаем не за онова, което бяхме, а за онова, което можем да бъдем“, казва 35-годишният политик.
Въпреки целия си оптимизъм, пред него се издигат редица въпроси – за съмишлениците, които Гуайдо е избрал по пътя към избавлението на Венецуела. Основният му международен поддръжник е Доналд Тръмп, който в петък посочи за свой специален пратеник във Венецуела един неоконсерватор, обвиняван, че е оказвал помощ при скритото финансиране на контрите в Никарагуа. Друг ключов регионален поддръжник е десният президент на Бразилия Жаир Болсонаро, известен с враждебното си отношение към правата на човека и любовта си към диктатурата.
До началото на 2019-та година малко известен депутат, Гуайдо влезе в полезрението на все по-засилващата се домашна и геополитическа буря като в „око на ураган“, след като обяви в сряда, че именно той е легитимният временен президент на Венецуела. Той се аргументира с „узурпацията“ на властта от Мадуро при последните избори и с член от конституцията на Венецуела, които му позволяват да претендира за временно ръководство, ако президентската институция се „оваканти“.
Превод и редакция: Ивелина Ватова
