24 часа след като стрелецът вилня из двете джамии сред благата атмосфера на „града-градина“ Крайстчърч, разположен на Южния остров, вниманието на хората започва да се насочва към дирене на отговор защо този тих провинциален анклав се превърна в мишена за най-смъртоносната екстремистка атака, която Нова Зеландия е преживявала. Какво е принудило заподозреният извършител на нападението да шофира повече от 350 клм на север от дома си в Дънидин, за да осъществи плановете си.
Има голям дисонанс между имиджа на този „град-градина“ и гротескния кошмар на петъчния след обед. Дълго време градът гради представата за себе си като за „най-английския град извън Англия“, с неговите огромни градини и живописна архитектура в готически стил. Животът върви с бавно темпо, хората са скромни.
Между един и два процента от 340 000-те му жители са мюсюлмани. Двете джамии са съвсем близко една до друга, те са големи като размери и никой не се грижи за охраната им, а това вече ги превръща в „мека“ мишена. Изборът на Доналд Тръмп се превърна в стимул за крайно десните в целия свят, а Нова Зеландия не е изключение. Крайно дясното поведение в тази страна се засилва в последните няколко години.
След 2011 година, когато Крайстчърч преживя тежко земетресение, отнело живота на 185 души и оставило град като катедрала в руини, властите спират програмата за бежанците, докато се опитват да възстановят градския център.
През същите тези години градът изгубва 20,000 души от жителите си, които престават да смятат, че могат да имат бъдеще в него. Повишава се процентът на умствено болните, на домашното насилие и злоупотребата с лекарства и наркотични вещества.
През миналата година, след като повечето части от града отново се съживяват и започват да функционират, Крайстчърч отново се превръща в център за установяване на бежанци, да посреща много хора от Сирия. За някои от тях се смята, че са сред жертвите на петъчната атака.
Правителството на премиера Джасинда Ардерн удвои квоти за бежанци от 750 на 1,500 годишно, като най-много са сирийците, които пристигат тук. Провинциалните власти активно ги ухажват, особено в Южния остров, където населението е малко и застаряващо, включително и в Дънидин, където е живял нападателят, и Крайстчърч, където се случи нападението на джамиите.
Ненадейно се оказва, че броят на хора с различни намерения се е увеличил много в градове, които до неотдавна са били с преобладаващо етническо европейско население. Така докато голяма част от проблемите си остават нерешени, мюсюлманите в Крайстчърч, където те са повече отколкото в Дънидин, може да се превърнат в цел за всеки. Друг фактор е имиджът на самата Нова Зеландия като на място, където живеят миролюбиви и обичливи хора. Така тя се оказва, че притежава всичко онова, което подобни агресивни индивиди, като нападателя, мразят – красота, акцент върху инклузията, упорита работа за подобряване на расовите взаимоотношения, огромна доза толерантност, разнообразие и приятелски отношения между жителите му. Освен това, ако подобни индивиди успеят да произведат някое голямо и шумно събитие в страна, която е недокосната от тероризма, това ще им се впише с главни букви в сметката. Възможно е стрелецът да е искал да раздели Крайстчърч от останалата част на страната. Но както кентъбърийците, жители с корени от Кентърбъри, постоянно повтарят един на друг и на своите мюсюлмански приятели, в крайна сметка плановете на такива агресивни крайни екстремисти се провалят, защото „те – това сме ние, а ние – това са те“. Техният наратив е свързан със западния свят и мюсюлманският свят е несъвместим с него.
Но вместо да е град, който лесно би могъл да бъде разделен, се оказва че Крайстчърч е място, което остана тихо, спокойно и обединено още на следващия ден след атаката в петък.
В градската болница прекараха съботния дене по-голяма част от членовете на мюсюлманската общност в града, а другите жители се организираха, за да им помогнат като предлагаха автомобилите си, пакети с храна и топли напитки или просто само приятелско лице, за да поговорят с пострадалите. Един афганистански бежанец е казал в болницата „Новозеландците ни обичат и ние ги обичаме“.
“Kia kaha,” - така се поздравяват хората в този град-градина. На езика на местните маори това означава „бъди силен“.
Превод и редакция: Ивелина Ватова
