На площад „Колумб“ се събраха 45 000 души, за да изразят гнева си от открито примиренческата позиция на премиера Педро Санчес и да настояват за светкавични общи избори.
Демонстрацията беше организирана от консервативната Народна партия и дясноцентристката партия „Граждани“, тя бе подкрепена от крайно дясната партия „Вокс“ („Глас“ – бел. ред.). Протестът привлече вниманието и на някои поддръжници на фашистки и екстремистки десни групировки.
Той се организира два дни преди началото на процеса срещу сепаратистките лидери на провалилия се опит за независимост на областта, събитие, което предизвика най-тежката политическа криза в Испания откакто страната се завърна към демокрацията след смъртта на Франко.
Публичната съдебна процедура във Върховния съд на Испания, която се очаква да продължи три месеца и ще се предава директно от телевизията, ще се фокусира върху референдума за независимост от октомври 2017 година и последвалата декларация на регионалния парламент за обявяване на независимостта.
Деветима от обвиняемите – сред които са бившият вицепрезидент на автономната област Каталония Ориел Жункерас, бившата председателка на Каталонския парламент Карме Форкадел и двама влиятелни народни активисти, Жорди Куиксар и Жорди Санчес, са обвинени за метеж, което се наказва със затвор до 25 години. Повдигнати са обвинения и за антидържавна дейност, и за злоупотреба с публични фондове.
В сърцевината на делото е тогавашното решение на каталонското правителство да се проведе референдум въпреки предупрежденията, че това е нарушение на конституцията и на “ненарушимото единство на испанската нация ”.
Макар че каталонските партии, които подкрепяха независимостта, не успяха да спечелят 50 на сто от гласовете в регионалния парламент, а изследванията на общественото мнение показваха, че Каталония се раздира от противоречия по повод своята самостоятелност, тогавашното правителство на Карл Пиджемонт предпочете да не се съобрази с вота.
В началото на септември 2017 г. тези партии успяха да прокарат закон, който трасира пътя им към референдума в регионалния парламент въпреки силното несъгласие от страна на опозиционните депутати.
Три седмици по-късно, на 1 октомври, се проведе и самият референдум, който беше помрачен от насилието, проявено от испанската полиция. Нейните представители нападаха избирателните секции, удряха по тълпата с палки и стреляха с гумени патрони. Така се опитваха да спрат избирателния процес.
По сведения от управляващите Каталония, около 2 .3 милиона от регистрираните 5.3 милиона гласоподаватели, т.е. 43%, са участвали в референдума, а от тях 90% са подкрепили независимостта. Юнионистки настроените каталонци бойкотираха вота.
На 27 октомври, скоро след като каталонските депутати, настроени регионът да се отдели от Мадрид, испанското правителство на тогавашния премиер Мариано Рахой спечели подкрепата на сената да отстрани Пиджемонт и кабинета му и да поеме пряк контрол над провинцията.
Председателят на Върховния съд Карлос Лесмес описва сегашната съдебна процедура като „най-важното дело, което сме имали откакто демокрацията се завърна”.
Ще бъдат призовани стотици свидетели, сред които е самият Рахой, бившата депутатка от Народната партия на Испания Сорая Саенц де Сантамария, която беше и вицепремиер в правителството на Рахой, кметът на Барселона Ада Колау Байяно, бившият каталонски президент Артур Мас и сегашният председател на каталонския парламент Рожер Торен.
Съдът постанови, че Пиджемонт няма да участва от Белгия чрез видеовръзка.
И двете правителства – в Мадрид и в Барселона, се тревожат за публичния ефект от процеса. Лидерите на каталонската независимост са заинтересовани от появата си в съда и възнамеряват да използват ситуацията, за да мобилизират совите поддръжници след месеците, прекарани в бездействие, които доведоха до разпокъсване на самото движение. Те неведнъж са обвинявали испанската съдебна система в институционални слабости и са заявявали, че ги наказват заради желанието им да защитават правото на самоопределение.
Превод и редакция: Ивелина Ватова
