В окото на урагана може да бъде странно тихо - зловещо спокойствие, което предсказва сблъсък с бурята. Има нещо подобно в сегашното затишие в политическата ярост, свързана с Брекзит. Бурята удари преди Великден. Датата на напускане е отложена до 31 октомври и парламентът е влязъл в затишие. Сега депутатите са се върнали в Уестминстър, а кризата не е уредена, но все още няма неотложност.
Когато кабинетът се срещна във вторник, Брекзит дори не беше включен в дневния ред. Няма значима държавна дейност, предвидена за Камарата на Общините през цялата седмица. Трудно е да се приеме закон за живота извън Брекзит, без първо да се приеме законодателство за Брекзит. Но Тереза Мей все още няма мнозинство за сделката си, а Джереми Корбин няма интерес да я спаси с гласовете на опозицията.
Аргументите, които биха могли да убедят твърдите евроскептици сред торите да застанат зад лидера си, движат привържениците на мек Брекзит сред лейбъристите в противоположната посока. Проблемът с куба на Рубик: действия, които подреждат цветовете на едната страна, объркват противоположната.
Всяко споразумение между Торите и Лейбъристите би принудило Корбин и Мей да разочароват съответните партии по начини, които нито един от лидерите не е склонен да прави. Но и двамата биха предпочели другата да поеме отговорността за разпадането на диалога.
Отчасти това е здравословна декомпресия след период на интензивност, който остави депутатите физически и емоционално изтощени. Но 31 октомври не е достатъчно отдалечен, за да може Уестминстър да си позволи спокойна преоценка на приоритетите. Това са шест месеца - същият период, който е изтекъл от първото приключване на споразумението за оттегляне, по време на който не е постигнат никакъв напредък. За три години след референдума страната не е по-близо до консенсус по какъвто и да е аспект на Брекзит. Като се има предвид този график, който включва европейски избори и сезон за конференции на партиите), кой би заложил на лесно решение преди 31 октомври?
Трябва да има драматичен преход към трезва оценка на стратегическото място на Великобритания в глобалния ред и наличните условия за бъдещи отношения с ЕС. Дебатът се движи в другата посока. Доминираща част от Торите вярва, че Великобритания би могла спокойно да напусне ЕС без никаква сделка, а перспективата за състезание за ръководство пречи на иначе сериозни министри от кабинета да се сблъскат с тази заблуда.
Позицията на лейбъристите се свива до семантично пазарене за втори референдум. „Вредният Брекзит на Торите“ ще изисква ратификация от обществеността“, но някои депутатите лейбъристи не биха я подкрепили. Повечето от членовете на партията и голяма част от нейните депутати смятат, че последният вариант не съществува, но ръководството няма да се откаже от концепцията.
Колективното оттегляне от трудни решения се е случвало, въпреки съществуването от ноември на подробен договор, определящ широките параметри за всеки модел Брекзит. Споразумението за оттегляне трябваше да хвърли около дебата кордон на реализъм. Оказва се обратното. Още от самото начало евроскептиците отказаха да приемат, че Брюксел има значителен контрол над напускането. Но щом министрите и официалните лица започнаха редовно да прекосяват Ламанша, седнали на бюрото срещу Мишел Барние или да посещават неудобни срещи на върха на ЕС, в европейския дискурс на Великобритания имаше редовен поток от реалност. Не това не беше достатъчно да се преодолеят десетилетия на културни предразсъдъци и националистическа заблуда, но това беше нещо. Трудно беше да се игнорира.
Динамиката на преговорите между 27 държави Великобритания беше коригираща за британските фантазии за Брекзит. Този фон вече е изчезнал и „брекзитърите“ са свободни да се върнат към мисленето за Европа, като намират повече в хармония със старите си предразсъдъци. Те не харесват връзката с реалността и избират да забравят, че се е случило всичко това. Някои депутати Тори говорят за ирландския предпазен механизъм и за митници с невежество, което би било оправдано, само ако те са прекарали натоварените с информация години 2017 и 2018 в кома.
Континенталните лидери се притесняват, че нещо подобно ще се случи. В изявление, в което се обявява най-новото удължаване на член 50, председателят на Европейския съвет Доналд Туск подписа с жалка забележка, насочена директно към Великобритания: „Моля, не губете това време“. Губим времето. Това не е нормална политическа безизходица. Има нещо присъщо на Брекзит, което сякаш пречи на Уестминстър да го обработи нормално - нещо, което политическото тяло намира за несмилаемо. Парламентарната аритметика и разделението в рамките на партиите са непосредствени причини, поради които сделката на Мей не е одобрена, но те не са достатъчно обяснение за атмосферата на интелектуална и психологическа парализа.
Има парламентарно мнозинство за удовлетворяване на мандата за референдум, но само в буквалния смисъл на прекратяване на членството в ЕС. Това е отделна категория действия от завършването на Брекзит. Едното може да се направи за една нощ. Другото е революция, построена върху смесица от социално и икономическо недоволство, надежда и страх, без да се вижда край, тъй като се опитва национално обновяване чрез механизъм, който надеждно понижава националния статус. Болката се продава като болкоуспокояващо.
Трудно е да си представим по-измамна продажба. Това стана възможно, защото в едно поколение „Европа“ и „Брюксел“ се превърнаха в национален дебат като термини, които бяха слабо свързани с истинската история на участието на Обединеното кралство в континенталните институции. Чрез референдума Великобритания се превърна в жестоко техническа задача при управляваща партия, която умишлено е неграмотна по европейските въпроси. Сега натискът намаля, крайният срок се отдалечи и естествената тенденция към дивергенция се връща. Комплексът от национални демони, които британската политика внушава, когато говори за Брекзит, се отдалечава все повече от това, което означава той за останалата част от света, когато говори за излизането на Великобритания от Европейския съюз.
Превод и редакция: Юлиян Марков
