82-годишният лидер обяви оставката си във вторник вечерта, като изпрати кратко послание, в което съобщи, че “е уведомил председателя на Конституционния съвет за своето решение да прекрати мандата си“.
Ликуващи алжирци излязоха на улиците в столицата, развяващи националното знаме, за да отпразнуват победата си.
“Това е нещо ново. Лично за мен следващият президент ще е съвсем нов“, казва 20-годишната Нурхан Атмани, студентка, която редовно е участвала в протестите. “Щастлива съм. Възхитена съм и съм объркана. Но онова, което е най-важно, аз съм наясно. Това е само първата стъпка. Ние трябва да продължим докато не стигнем до честните, прозрачни избори и ново управление“
Арогантният режим на невидимия за Алжир мъж се изправи пред собственото си рухване
20-годишното управление на Бутефлика се превърна в символ на застаряващите режими в Близкия изток, а внезапният му край бележи нова победа за народния протест в региона.
Какво обаче предстои е съвсем неясно за една страна, която рядко е преживявала политически промени на върха, след като получи независимостта си от Франция през 1962 година.
Президентът, който във вторник напусна сцената, преживя сърдечен удар в 2003 година и от тогава рядко се появяваше пред публика. Смята се, че брат му Саид управляваше от негово име, но оставаше в сянка, подпомаган от хунта заговорници, наричани „Силата“ (Le Pouvoir).
Мирни демонстранти излизаха на протести всеки петък от 22 февруари насам, като понякога техният брой достигаше стотици хиляди. Само за шест седмици те успяха да накарат Бутефлика да оттегли кандидатурата си за пети президентски мандат и да се оттегли от властта.
Натискът върху „вкаменилия се“ лидер дойде от самото му обкържение вътре в неговия режим, след като във вторник, ръководителят на властните алжирски военни среди Ахмед Гаид Салах призова Бутефлика незабавно да си ходи. “Нямаме повече време за губене … ясно решихме … да застанем редом с народа и да изпълним всички негови искания,”обяви Салах.
Други овластени фигури, включително и бившия премиер Ахмед Уяхиа също се присъединиха към призивите за оставката на президента.
Според Салах изявлението, което се появи в понеделник вечерта от офиса на президента и което обявяваше, че той ще напусне поста си преди края на сегашния си мандат, който изтича на 28 април, е написано от „неконституционни и неупълномощени страни“. Така той се противопостави на непрогледната клика около Бутефлика, за която се носят слухове, че управлява от негово име.
По Конституция временно ангажиментите на президента в такива случаи трябва да поеме председателя на Горната камара на алжирския парламент. Това е 77-годишният Адбелкадер Бенсалах. В срок от 90 дни трябва да се проведат и избори.
Растящите протести обаче окуражиха демонстрантите и те започват да настояват за нещо повече от обикновена президентска оставка.
“Съвсем ясно е, че амбициите на протестиращите нараснаха през последните седмици“, твърди Хлое Тееван, специалист от Магреба в Европейския съвет за международни отношения. „ Това очевидно е значителна победа, но не е достатъчна тя.“
Хамза Заит, журналист и политолог в Алжир, столицата, е съгласен, че протестиращите ще са само временно доволни с тази оставка. „В началото хората само казваха „Не“ на неговия пети мандат, но после започнаха да искат и нещо повече“. Има някои, които твърдят, че това е победа. Но има и други, които настояват за още неща, защото тя не е достатъчна. Системата не може да се промени за седмица, имаме нужда от години за да постигнем реална промяна.“
Външният министър на Франция заяви, че той е убеден, алжирците ще продължат своя демократичен преход по „мирен и отговорен начин“. В специално изявление Жан-Ив дьо Дриен обяви, че „това е важна страница в историята на Алжир. Ние вярваме в способността на всички алжирци да продължат по пътя към демокрацията в същия дух на спокойствие и отговорност“.
Очаква се в петък демонстрантите да се върнат на улиците. „Това е само върхът на айсберга“, според Ясмин Бушен от групата на „Млади активисти“(Les Jeunes Engagés): “Исканията ни не са се променили. Настояваме всички те да си ходят. Хората са в центъра на Алжир, ликуват заради тази миниатюрна победа, но в същото време и пеят, че всичко едвам сега започва. ”
Превод и редакция: Ивелина Ватова
