Лидерът на лейбъристите, Джеръми Корбин, веднага пое инициативата за провеждане на вот на недоверие.
„Това е катастрофално поражение. Камарата произнесе своята присъда относно сделката й. Отлагането и отхвърлянето стигнаха до края“, заяви той.
Поддръжниците на Брекзит сред консерваторите се присъединиха към партиите и Демократическата юнионистка партия за да победят правителството в „значимото гласуване“, което министър-председателят отложи преди Коледа.
След поражението, Мей веднага прикани за вот на недоверие в собственото си правителство, който ще се проведе в сряда.
Премиерът каза, че гласуването не е разкрило каква сделка биха искали да подкрепят депутатите, така че ако спечели вота на недоверие, тя ще започне преговори с Демократичната юнионистка партия и „висши парламентаристи от цялата страна, за да разбере какво ще се изисква за сигурна подкрепа“.
Тя заяви, че ще се върне в Камарата в понеделник с официално изявление за това как ще процедира.
Мей започна осмия ден от дебатите за Брекзит, като направи последна молба към колегите да я подкрепят, предупреждавайки ги да не нарушават обещанието си към британците относно Брекзит.
„Това е най-значимото гласуване за всеки от нас. Сред всички обсъждания, всички несъгласия, различия, дойде времето всички ние в тази Камара да вземем решение“, заяви Тереза Мей.
„Заедно можем да покажем на хората, че техният глас е чут, че доверието им не е изгубено“.
Главният прокурор, Джефри Кокс, предупреди по-рано колегите си, че ако не приемат сделката, рискуват да осъдят Великобритания на хаоса от липса на сделка за Брекзит.
Той твърди, че членовете на обществеността, засегнати от отхвърлянето на сделката, биха казали на депутатите: „На какво играете? Какво правите? Вие не сте деца на детската площадка. Вие сте законодатели и това е вашата работа“.
Правителствените загуби с повече от 100 гласа са изключително редки; единствените, записани през миналия век, се случват при лейбъристкото правителство на малцинството през 1924 г. След войната, единствените поражения на правителството в подобен мащаб са били 89 гласа през 1979 г. и 86 през 1978 г.
Превод и редкация: Калоян Пенков
