Отминаващата 2018-та беше година на глада за Йемен и на „жълти жилетки“ по улиците на Париж. Годината ще се започни със смъртта на саудитския журналист Джамал Хашоги и с избора на Жаир Болсонаро за президент на Бразилия.
От срещата на върха в Хелзинки до събитията в Азовско море – всичко е белязано от руския президент Владимир Путин, но винаги и навсякъде се открива сянката на Доналд Тръмп, винаги Доналд Тръмп.
Дори и сега в последните дни на 2018 той не изчезва от водещите заглавия по първите вестникарски страници. Дори и по неговите непредвидими стандарти, седмицата преди Коледа се оказва изпълнена с удивителна поредица от събития, където Тръмп е в центъра. Тук не става дума само за публичност, но и за стратегия за политическо оцеляване.
През миналата седмица шотландските анализатори оценяват като впечатляващо едно изказване на 80-годишния Леон Панета, който е бил всичко – от ветеран във вашингтонските политически игри като шеф на екипа в Белия дом до шеф на ЦРУ, който обяви на всеослушание, че Тръмп просто не слуша своите съветници, защото “ Той се радва на хаоса. Според него хаосът създава вниманието към него, самия“. Като пример Панета дава последната оставка от кабинета – на Джеймс Матис, министърът на отбраната, който може да се възприеме като „последният възрастен в стаята“ в Белия дом на Тръмп. За мнозина присъствието на Матис в администрацията беше единственото нещо, което я спасяваше от бедствие.
Превод и редакция: Ивелина Ватова
