Докато писмото на Бар до Конгреса в неделя заглушава подозренията, че Мюлер ще обвинява Тръмп или членовете на неговата кампания w заговор с руското правителство, неговото съдържание само засили мистерията около разследването за възпрепятстване на правосъдието.
Остава неясно защо Мюлер отказа да вземе решение дали по един или друг начин Тръмп е възпрепятствал разследването му, а демократите все по-скептично се отнасят към позицията на главния прокурор Уилям Бар, че доказателствата са недостатъчни, за да обвинят Тръмп в възпрепятстване на правосъдието. Те също така твърдят, че той не е неутрален арбитър.
Конгресмените едва ли ще получат отговори в рамките на седмици седмици, тъй като Министерството на правосъдието разглежда доклада на Мюлер от 400 страници, за да определи какво може да бъде публично оповестено.
Бар каза пред Конгреса в петък, че очаква докладът да бъде подготвен за публично оповестяване до средата на април, след като длъжностните лица го изчистят от материалите на журито, чувствителната информация за националната сигурност и подробности, които биха могли да повлияят на продължаващите разследвания.
Някои правни експерти са описали решението на Мюлер да не повдига обвинение за възпрепятстване на правосъдието като много необичайно. Правилникът, уреждащ назначението на Мюлер, изискваше от него да представи доклад на Бар, който излага причините, поради които е решил да повдигне или не обвинения за определени престъпления.
„По-необичайно е за прокурор да казва, не знам, или не знам достатъчно, за да стигна до твърдо заключение ”, каза Джак Шарман, адвокат на „Лайтфут, Франклин и Уайт“ и бивш специален прокурор на Конгреса по време на разследването на аферата „Уайтуотър“.
Някои казват, че е възможно Мюлер да е искал да изложи фактите и да позволи на Конгреса да реши дали Тръмп е възпрепятствал разследването.
Мюлер също е наясно с политиката на Министерството на правосъдието да не повдига обвинение срещу действащ президент, което може да е повлияло на разсъжденията му.
Някои твърдят, че Бар е превишил правомощията си, като е направил собствена преценка за възпрепятстване на правосъдието, без да публикува доклада на Мюлер или доказателствата, които го подкрепят.
Най-общо правните експерти са съгласни, че доказването на възпрепятстване на правосъдието е трудно; изисква да се установи, че извършителят е действал, за да възпрепятства официалното производство и че лицето е действало с „престъпно намерение“.
По този начин почти сигурно щеше се наложи Мюлер да разпита Тръмп, за да стигне до дъното на причините за уволнението на Коми или да предприеме други действия, като публикации в социалните мрежи, които призовават тогавашния главен прокурор Джеф Сешънс да прекрати разследването.
Мюлер никога не е постигнал споразумение с адвокатите на Тръмп за интервю и в крайна сметка не е изпратил призовка, за да получи свидетелските му показания. Защо той не е призовал Тръмп е друга мистерия.
„Фактът, че накрая сме стигнали до неяснота дали има възпрепятстване на правосъдието, подчертава колко важно е било Мюлер да интервюира или призове Тръмп“, казва Ели Хониг, адвокат на "Лоуенщайн - Сандлър" и бивш федерален прокурор.
Превод и редакция: Юлиян Марков
