Сръбската прогресивна партия на президента Александър Вучич, която сама е изправена пред антиправителствени протести, мобилизира хиляди свои членове в столицата в четвъртък, за да подкрепят руския лидер. Вучич се опитва да получи подкрепата на Москва в сключването на споразумение за нормализиране на отношенията с Косово, една от най-големите пречки пред стремежа на двете страни към членство в ЕС.
Вучич заяви, че не мисли, че споразумението с Косово е близко и посочи, че Русия ще трябва да се съгласи с всяко споразумение, като с това изпрати сигнал, че не приема противопоставянето на Брюксел на идеята за преначертаване на границите между съседите. Европейските лидери се опасяват, че новите разграничения могат да предизвикат подобни искания в целия регион и да предизвикат етнически сблъсъци, които костваха живота на повече от 100 000 души по време на насилственото разпадане на Югославия.
Путин, който предизвика критики за това, че разпали конфликти в Украйна и на други места в Източна Европа, заяви, че косовските власти са направили „серия от провокативни действия, които сериозно влошиха положението“. Той визираше плановете на Косово да създаде армия в противоречие на резолюциите на ООН, които позволяват единствено на международните сили да се намират в страната.
„Русия напълно споделя загрижеността на сръбското ръководство“, заяви Путин на пресконференция с Вучич. „Такива безотговорни действия на косовските власти могат да доведат до дестабилизация на Балканите“.
След като пое властта като министър-председател през 2012 г., Вучич следва балансирана политика, като се ангажира да вкара Сърбия в ЕС, като същевременно поддържа тесни връзки с Русия. Той се срещна с Путин повече от дузина пъти, а близките им отношения сега играят роля в отношенията с Косово, което обяви независимост десетилетие след кампанията на НАТО и бомбардировките през 1999 г., които изтласкаха сръбските войски от нейната територия.
Влачен с години, спорът с Косово изглеждаше близо до разрешаване, след като двете страни излязоха с идеята за преначертаване на границите. Но, тъй като това срещна хладен отговор от ЕС, Вучич и президентът на Косово Хашим Тачи се обърнаха към старите си съюзници. Русия обяви, че иска споразумение, което ще бъде добро за сърбите. Президентът на САЩ Доналд Тръмп призова двете страни да стигнат до договор бързо, след като и двете държави не отхвърлят предложението.
След това преговорите спряха през ноември, когато Косово наложи 100-процентови мита върху стоките на своя съсед, като отмъсти на Сърбия, която го блокира от членство в Интерпол. Сърбия отказва да признае Косово като суверенна държава и е блокирала членството в ООН и други глобални организации. Тя има подкрепата на Русия, с която споделя културни връзки като православната вяра, въпреки че ЕС е най-големият чуждестранен инвеститор в Сърбия.
„Очаква се Сърбия да оеднакви изцяло външната си политика с тази на ЕС“, казва Сена Марич, старши изследовател в Центъра за европейска политика в Белград. Но „значителен брой държави-членки на ЕС възприемат отношенията на Сърбия с Русия като въпрос от техния национален интерес и са готови да блокират членството й в ЕС“.
Посещението съвпада и с нарастващите вълнения срещу Вучич, който е изправен пред втори месец на протести, призоващи правителството му да зачита свободата на словото и върховенството на закона.
След като опозиционен политик бе пребит, през последните седмици хиляди сърби излязоха по улиците да протестират, подобно на колегите си от Източноевропейските страни, включително Полша и Унгария, където демонстрантите твърдят, че правителствата се отказват от демокрацията.
Вучич е категоричен, че няма да се кланя на европейските директиви и излиза с позиция, че Сърбия може да влезе в Съюза, докато едновременно с това поддържа близки отношения с Русия.
„Сърбия взема решения въз основа на волята на своя народ, а не на някои други правителства“, подчертава сръбският президент. „Сърбия има стратегическа цел” и „тя ще бъде свободна и независима държава”.
Превод и редакция: Иван Христов
