За Израел перспективата за турска инвазия беше и остава въпрос на загриженост. Проиранските иракски шиитски милиции са разположени в близост до границата, граничеща с кюрдската зона. В случай на турско нахлуване от север, бойците на Сирийските демократични сили (СДС), доминирани от кюрдите вероятно ще напуснат южната част на контролираната от тях зона, за да се опитат да спрат турските сили на север. Това би могло да остави пътя отворен за нахлуване на шиитските милиции в богатата на петрол провинция Дейр ал-Зор. От друга страна, сирийските правителствени сили , заедно с милициите, контролирани от Иран, биха могли да проникнат в същата област от западната страна на река Ефрат. И в двата случая резултатът ще бъде драматично разширяване на иранския „сухоземен коридор“, областта на свободата на дейност за Иран и неговите съюзници. Затова Израел е категорично против изоставянето от страна на САЩ на техните кюрдски съюзници и тяхната област на контрол.
По същия начин САЩ и свързаните с тях база в Ат-Танф се намират в района, граничещ с магистралата Багдад-Дамаск. Неговото изоставяне би оставило пътя, отворен от граничния пункт Албу Камал между Ирак и Сирия до провинция Кунейтра, граничещ с Голанските възвишения( т.е директен достъп до израелската граница).
Заради редица причини обаче перспективата за ранно мащабно навлизане на турските сили в Североизточна Сирия сега изглежда по-малко вероятно, отколкото преди няколко седмици.
Първо и най-важното, оттеглянето на САЩ, което само по себе си щеше да направи възможно голямото турско нахлуване, понастоящем изглежда по-малко непосредствено предстоящо. По този въпрос, изглежда, цари някакво объркване, при което различни американски служители казват различни неща.
Тенденцията към хаос на сегашната американска администрация е меч с две остриета. От една страна, тя може да доведе до внезапни очевидни обезпокояващи действия от вида, какъвто решението на президента за предстоящо оттегляне на САЩ трябва да е изглеждал на Турция.
От друга страна, хаотичният подход към създаването на политики означава, че изявленията на президентския пост от този вид не могат непременно да бъдат разглеждани по начин, съпоставим с този към други администрации.
Съветникът по националната сигурност Джон Болтън отиде при Ердоган в Турция тази седмица, след като се направи изявление в Израел, за да обуслови оттеглянето на САЩ с условието Турция да не се прицелва срещу кюрдски сили, които бяха съюзници с американците.
Втората област на загриженост за турския лидер е руската позиция. Русия се превърна в ключов силен посредник между всички страни и елементи, които искат да действат в сирийското пространство (с изключение на САЩ). Москва реши да допусне турското нахлуване в Африн през януари 2018 г., вероятно като част от опита да се привлече Турция от традиционната си западна ориентация.
Изявленията на руските власти през тази седмица обаче показват, че Русия предпочита земите, които понастоящем се управляват от сирийските кюрди, да се върнат под контрола на режима на Асад. Представителят на външното министерство Мария Захарова например, недвусмислено изрази тази позиция. Москва очевидно иска да сложи край възможно най-скоро на сирийската война. Новото противопоставяне между голяма територия в Североизточна Сирия, контролирана от Турция и режима на Асад, не би улеснило това. Ердоган каза в сряда, че ще посети Москва в близко бъдеще, вероятно с намерението да изясни този въпрос.
Превод и редакция: Юлиян Марков
