Винаги има опасности при предвиждането на бъдещето. Но има още по-големи опасности, ако не си готов за очевидното. Досега Джонсън даде само две обещания. Едното е да се намали данъкът за богатите. Другото е да реализира Брекзит или чрез модифицирана версия на споразумението на Тереза Мей с Европейския съюз от май или просто като напусне без сделка.
Това е предизвикателството. В някаква форма Великобритания е много вероятно да бъде извън ЕС преди края на годината под правителство, което ще продължи с най-лошото от съществуващите неолиберални правила на ЕС и след това ще договори търговски споразумения със САЩ, което ще ги влоши и ще отвори Великобритания за по-нататъшна приватизация.
Това ще бъде направено при министър-председател, който се е отказал да съди американския президент Доналд Тръмп, който е показал безразличие към деиндустриализацията и бедността и който призова за намаляване на данъците в момент, когато новите ангажименти по изменението на климата ще означават до 50 милиарда британски лири годишно, идващи от съществуващите бюджети.
Тези позиции, без съмнение, ще имат голяма тежест пред членовете на Консервативната партия, гласуващи в Тънбридж Уелс. Големият въпрос е дали ще имат тежест за предстоящите парламентарни избори.
Тук синдикалното движение и левицата трябва да вземат решение. Да останат ли в един все по-стерилен и обездвижващ дебат за и против ЕС? Или да отместят темата към вида на оттеглянето от ЕС, който трябва да се осигури, за да се защитят трудещите се и да се постигне прогресивен дневен ред, който може да победи Торите?
В момента Джонсън е готов да се представи като герой на Брекзит, да възвърне избирателите на партията Брекзит и да формира консервативно правителство с абсолютно мнозинство. Ето защо депутатите на „Торите“ гласуваха за него.
Само едно нещо може да спре Джонсън. Това е да се разкрие неговата класова политика - и да се представи алтернатива.
В голяма степен това вече съществува. Програмата на лейбъристите за последните избори призова за повторно разширяване на публичния сектор, за обществена собственост на основните комунални услуги и за използването на правителствената власт, за да наклони баланса в полза на мнозинството, а не на малцинството.
Именно от речта на Корбин в Ковънтри бе направен ангажимента да се обърне деиндустриализацията чрез използване на държавна инвестиционна банка и обществени поръчки за трансформиране на местните икономики.
Корбин също така даде ясно да се разбере какъв вид оттегляне от ЕС е необходимо за постигането на тези ключови класови цели. То трябва да включва привеждане в съответствие с единния пазар на ЕС, но не и членство в него.
Великобритания трябва да се придържа към същите здравни, екологични и трудови стандарти като ЕС (ако не и да ги подобри). Но тя не трябва да бъде обвързана от правилата за конкуренция на единния пазар, които забраняват всяка значителна държавна помощ, каквато и да е форма на всеобхватна публична собственост или каквото и да е активно използване на обществените поръчки.
Споразумението на Мей не предоставя тези свободи. Защо трябва да го прави? Това беше договорено от консерваторите, за да се защитят интересите на Лондонското Сити.
Но, в рамките на сделката на Мей само договорът за оттегляне е законово определен. Придружаващата декларация, която включва спазването на единния пазар, остава в процес на пълно договаряне. Въпросът е кой да го направи? Джонсън или Корбин?
Ако Джонсън трябва да бъде победен, това е бойното поле, което трябва да се отвори сега. Само класовата политика може да победи Джонсън в териториите, представляващи сърцето на работническата класа.
Превод и редакция: Иван Христов
