Той може и да не е бил платен руски агент, но за всички негови намерения и цели говорят, че на практика е бил точно такъв. Целта му била да нанесе толкова щети на САЩ, колкото е можел. С помощта на предателя Челси Манинг той подкопа американската дипломация и вероятно е застрашил не един американски живот. Той следва този път на триумф на подлостта, като се опита да повлияе на изхода от изборите през 2016 г., като най-вероятно е работил в сътрудничество с Кремъл. Макар и да не е бил определящ за крайния изход на вота, той със сигурност е допринесъл за повлияването му и със сигурност не е разочаровал руските си сътрудници.
Истинските журналисти нямат зли намерения. Тези, които изкарваха документи от Пентагона, го направиха, защото бяха обезпокоени, че правителството на САЩ лъже собствените си граждани дори в моменти, когато хиляди млади американци умираха в оризовите полета на Виетнам. Удуърд и Бърнстейн тръгнаха след „Всички мъже на президента“, защото откриха, че Белият дом възпрепятства правосъдието. Целта на Асандж не беше нито да стигне до истината за войните по света, чиито разходи в жива сила и пари продължават да се увеличават, нито да предотврати по-нататъшни опити за подкопаване на американската система за контрол и баланс. Целите му бяха откровено деструктивни. Ако мотивите му бяха наистина благородни, може би трябваше да проучи нещата в лагера на Тръмп през лятото на 2016 година. Асандж отчаяно се бори срещу екстрадирането си в САЩ, защото знае, че той не е по-различен от съучастник на „Ал Кайда“. Техните цели са идентични, те се стремят поне да отслабят, ако не могат да унищожат Америка и демократичната система, която тя олицетворява.
Защитниците на Асандж вече алармират, че неговата екстрадиция и неизбежна присъда в американски съд ще заглушат разследващата журналистика в САЩ и на други места по света. Това е нелепо, тъй като Асандж претендира да е журналист. И двата аргумента трябва да се разглеждат с презрението, което заслужават.
Съществуват ограничения за свободата на словото, които се отнасят и за журналистите по същия начин, както и за обикновените граждани. Първата поправка на Конституцията не защитава някого, който призовава за „огън” в претъпкан театър. По същия начин той не защитава журналист, който злонамерено вреди на сигурността на страната, както направи Асандж. Онези, които мислят по друг начин, по дефиниция са врагове на Америка и заслужават каквото наказание да им се определи от съдилищата. Освен това, само защото Законът за шпионажа е на 95 години, това не означава, че той вече не е валиден. Той може и трябва да бъде основа за преследване на онези, които умишлено се опитват да подкопаят сигурността на Америка.
Ако, както мнозина се надяват, Асандж бъде екстрадиран в САЩ и осъден по Закона за шпионажа или друг закон, той наистина би трябвало да хвърли поглед върху онези, чиито злонамерени намерения застрашават американците. Това по никакъв начин няма да ограничи дейностите на законните разследващи журналисти, които разкриват истинските нарушения от страна на правителството от всяко равнище и положение. Колкото до Асандж, той трябва да прекара остатъка от живота си зад решетките. Жалко, че благодарение на щедростта на американския данъкоплатец, той все още ще може да се наслаждава на три добри хранения на ден, да се занимава със спорт и други дейности, и дори да се образова. Дали ако беше в затвора на друга държава, например в Лубянка, животът след Уикилийкс щеше бъде толкова добър?
