За да се противопоставят на тези тенденции, проевропейските лидери, особено френският президент Емануел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел, призоваха за по-голяма интеграция и за предоставяне на повече правомощия на Комисията. Конвенционалната мъдрост вижда тези лидери като морално правилната страна, която поддържа единната общност, донесла мир на континент, който е преживял много войни, и която се изправя срещу десни и популистки националисти.
Въпреки това основна сила, която движи евроскептиците, е, че административната и икономическата интеграция на ЕС - и свързаната с това загуба на национален суверенитет - надхвърля много това, което много европейци са склонни да толерират, тъй като те не виждат себе си като граждани на ЕС но като граждани на съответните им нации. Докато тази лоялност не бъде прехвърлена от нациите в Брюксел, ЕС трябва да забави интеграцията, вместо да я разширява. Тази теза изисква няколко реда пояснения.
ЕС процъфтяваше, докато беше фокусиран върху отварянето на границите за търговията, която беше изгодна за всички. Беше в отлично състояние, когато организираше многобройни нискоразредни форми на административна координация между държавите, като например, програмите за обмен на студенти и за определяне на минимални стандарти, на които трябва да се придържат различните индустрии. След като въведоха обща валута, оформиха бюджетите на своите страни-членки и отвориха границите за свободно движение на хора, като същевременно натиска за абсорбация на голям брой имигранти, Съюзът нахлу в националната идентичност и специфичните ценности на различните си членове.
В резултат, ЕС сега се опитва да стои разкрачен. Брюксел иска все по-високо ниво на икономическа и административна интеграция. Макрон и Меркел и европейските партии, които са свързани с тях, призовават за въвеждането на банкво съюз, интегриран бюджет, който ще бъде приеман от ЕС и който страните-членки ще трябва да изпълняват, а и министър на финансите на ЕС, който да надзирава изпълнението на бюджета.
Но в същото време, ЕС поддържа ниска степен на политическа интеграция, въпреки че за да се реализират целите му, се нужда е от много по-високо ниво и от готовност на хората да направят нужните жертви в националните си политики, за да стане по-единна политиката на Съюза. С други думи, истинското изграждане на общността сериозно изостава от икономическата и административната интеграция. Сега ЕС трябва или да се придвижи нагоре – интегрирайки се по-тясно политически - или да намали икономическата и административната си интеграция.
Предстоящите избори ще покажат, дали твърдението, че призивът за повече интеграция ще се отрази и ще доведе до нови успехи за евроскептиците – или ще надделее възгледът, че про-европейските сили печелят от щетите, които нанася Брекзит. И все пак има един курс, който за съжаление не се насърчава от никоя страна: забавяне на административната и икономическата интеграция, като същевременно се фокусира върху изграждането на политическата общност, необходима на масите да приемат по-силна Комисия и по-силно правителство на ЕС.
Превод и редакция: Иван Христов
