През януари германските власти арестуваха афганистанец с паспорт от ФРГ за шпионаж в полза на Иран. Инцидентът съвсем не е първия по рода си и само подчертава потенциалната заплаха, която представлява близкоизточната република за Европа.
Миналото лято четирима души бяха арестувани във връзка с ирански заговор за нападение с експлозиви на голямо събитие, организирано близо до Париж от иранската опозиция. Германските власти арестуваха и организатора на този заговор - високопоставен ирански дипломат на име Асадола Асади, който по-късно бе екстрадиран в Белгия, където бе съден зедно с лицата, на които е предоставил взривните вещества.
През март в Албания бяха арестувани още двама ирански оперативни работници, за които се твърди, че са замислили нападение срещу дома на около 3 000 членове на PMOI / MEK - организация, която Техеран обвини за антиправителствените протести, които разтърсиха ислямската република през миналата година.
Тези сюжети, заедно с неотдавнашните убийства и опити за убийства, събудиха европейските власти за ескалиращата заплаха от тероризма, подкрепян от Иран. Политическият отговор обаче се идва бавно.
Скоро след приключване на разследване, което не остави никакво съмнение за отговорността на Техеран за заговора срещу Националния съвет за съпротива (NCRI), френското правителство наложи санкции на иранското министерство на разузнаването и някои от известните му агенти. Но едва миналия месец тези санкции бяха приети от останалата част от страните от Европейския съюз. А критиците на иранския режим не вярват, че европейците отиват достатъчно далеч в усилията си да сложат на място Иран.
Франция и Албания се присъединиха към Нидерландия в изгонването на общо петима ирански дипломати през 2018 г., но това също е само предварителна стъпка в правилната посока.
Вследствие на заговора в Париж, говорител на белгийската съдебна система заяви, че почти всички ирански дипломати са наети от иранските тайни служби. Сега знаем със сигурност, че има конспирации за шпионаж на европейските структури и за подготвяне на почвата за по-нататъшни терористични атаки, което налага на ЕС и на по-широката международна общност абсолютно задължение да се справят с проблема.
Нещо повече, всяко решение трябва да бъде насочено срещу множество фронтове в Иран, тъй като режимът със сигурност приема подобен подход към своите противници…
Иранските терористични заговори и шпионаж на Запад биха могли да бъдат повторение на някои аспекти от историята на ислямската република, като т.нар. верижни убийства от 80-те и 90-те години на миналия век, когато разузнавателни агенти на Техеран убиха няколко активисти от опозицията в Европа. Същият този период доведе до някои от най-тежките престъпления в страната, докато режимът в Техеран се бореше да изкорени несъгласието. Само през лятото на 1988 г. режимът арестува повече от 5 000 (някои твърдят, че жертвите са над 30 000) политически опоненти.
Антиправителствени протести от миналата година трябваше да предизвикват загриженост за нови отчаяни мерки на режима както в страната, така и в чужбина. Но същите тези протести също са показателни за значителни възможности за въздействие върху промените, възможностите, които биха се усилили от по-решителната реакция на ЕС на иранските заплахи.
САЩ трябва активно да насърчават ЕС да направи тази промяна. Държавният секретар Майк Помпео ще има тази възможност на 13 и 14 февруари, когато във Варшава ще бъде организирана международна среща на върха по въпросите на Близкия изток.
Срещата във Варшава може да проправи дълъг път към разработването на координирана стратегия за сдържане на Иран. Но такава стратегия няма да бъде пълна, ако в нея не бъде предвидена координация с иранската опозиция.
Ако Европейският съюз осъзнава мъдростта от промяната в политиката на успокоение, която само изостри опасността от ирански тероризъм на европейска земя, той трябва да предприеме стъпки, за да подчертае нелегитимността на съществуващия режим в Техеран.
Превод и редакция: Тереза Герова
