Агенция „Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че редакцията не се ангажира с позицията на автора.
Няколко десетки протестиращи се бяха събрали на алея в крайбрежния град Тиват, сгушен между пресечените планини на Черна гора и искрящото Адриатическо море. Зад тях, в пристанището, се виждаше суперяхта.
„Искат да превърнат това място в следващото Монте Карло", казва местната журналистка и активистка Антонела Райчевич. „Чудесно е, ако сте милиардер или милионер, но не е добре за гражданите на Черна гора".
Райчевич и други организатори са пътували през малката Черна гора в края на април, опитвайки се да поддръжат живи протестите срещу правителството на президента Мило Джуканович. Но с наближаването на лятото и началото на туристическия сезон, надеждите за „Балканската пролет“ изглежда вероятно да бъдат попарени в Черна гора, както вече се в случи в редица държави от бивша Югославия.
От Босна до Сърбия и дори в Албания стотици хиляди граждани излизат по улиците в нещо като масова епидемия от недоволство. Оплакванията са различни, но всички хора са обединени от чувството, че техните правителства все повече се управляват от клептократи с авторитарни тенденции, възползвали се от младите демокрации със слаба изпълнителна власт.
Там, където някога имаше надежди, че пътят на присъединяването към Европейския съюз ще принуди лидерите да предприемат реформи, много от хората, които излизат по улиците в региона, чувстват тъкмо обратното.
Президентът на Черна гора Мило Джуканович, на 57 г., е може би най-забележителният случай. Той е най-дълго управлявалият лидер в Европа - на власт е по-дълго дори от Владимир Путин в Русия и Реджеп Тайип Ердоган в Турция.
Джуканович насочи страната към НАТО през 2017 г., на фона на фанфарите на Запада, и я изведе на пътя за присъединяване към Европейския съюз.В същото време, твърдят неговите критици, той превръща Черна гора в еднопартийна държава, истински феод, където неговият почти пълен контрол подкопава върховенството на закона и допринася за личното му облагодетелстване.
„Във всеки сериозен бизнес в Черна гора трябва да има участие на неговото семейство или нанегови приятели", казва 31-годишният Сърдан Косович, главен редактор на "Вести", една от малкото останали независими медии.
Сестрата на президента е най-добрият адвокат на страната, като помага на чуждестранните инвеститори да се присъединят към строителния бум, който се носи от брега. Братът на Джуканович притежава банка, но не коя да е, а най-голямата финансова институция в страната. Неговият син управлява най-голямата електроцентрала в Черна гора. Неговият племенник участва в най-големите туристически проекти.
Корупцията в сърцето на правителството отдавна е публична тайна. Но едва през януари Душко Кнежевич, председател на базираната в Черна гора група „Атлас“ и водеща бизнес фигура, публикува видеоклип, показващ колко лесно може да бъде подкупен местен политик. Така възмутителната реакция се превърна в действие.
Кнежевич, който избяга от страната под заплаха от арест, каза, че реакцията на видеото е отражение на дълбокия гняв в страната. „Ще ми бъде позволено да действам като бизнесмен, ако отдавам почит на Мило Джуканович и помагам за финансирането на неговата партия“, пише той в имейл. „Това е нещо, което всеки работещ в Черна гора трябваше да приеме като житейски факт. Тези, които искат да се противопоставят на системата, или се разбиват, или получават куршум в задната част на главата“.
Протестите започнаха от столицата Подгорица на 3 февруари. Седмица след седмица хората се събираха под мотото „Съпротива“. В разгара си протестите привлякоха 25 000 души в страна, в която населението наброява скромните 620 000 души.
Те са част от по-широко, макар и осуетено време на вълнения на Балканите. В Белград, сръбската столица, десетки хиляди демонстрират всяка събота, но това, което първоначално беше движение, сега до голяма степен е режисирано от опозиционни политици. Президентът Александър Вучич затегна хватката си върху медиите, правоприлагащите органи и съдилищата.
В Босна и Херцеговина антиправителствените протести през зимата отслабнаха и страната остава… неработеща… както винаги, разделена по етнически линии, които се втвърдяват.
В Албания протестиращите организират митинги в продължение на месеци, дори се опитват да превземат парламента. Те изискват оставката на министър-председателя Еди Рама, когото обвиняват за корупция и манипулиране на изборите през 2017 г. И все пак, Рама, който е подкрепен и от САЩ, и от Европейския съюз, изглежда сигурен в оставането си на власт.
Мнозина на Балканите се надяваха, че перспективата за присъединяване към Европейския съюз може да подсили младите демокрации. Но с официални представители в Брюксел, погълнати от отблъскване на заплахи от националисти в Блока, основният интерес на Европейския съюз към Балканите изглежда остава стабилността, дори за сметка на демократичните институции, казват критиците.
В Черна гора това е широко разпространеното убеждение.
„Промените, които правителството направи, са с цел успокояване на Европейския съюз. Те са нещо като козметични продукти”, казва 44-годишната Татяма Крепуля, опозиционен политик от крайморския град Котор. „Те ще арестуват някои малки риби, но за основната корупция, корупцията в сърцето на това правителство, не правят нищо".
Тъй като седмиците на протести в региона се превърнаха в месеци, в които няма видим резултат, не са много силни надеждите, че ще се стигне до сваляне на лидерите. Изглежда Джуканович отново е намерил начин не само да оцелее, но и да остане на върха.
„Той е много гъвкав по отношение на идеологията", казва редакторът Косов. „Беше комунист, националист, шампион на независимостта, приятел на Запада, а сега се обръща към новия прилив на черногорски национализъм".
На младини Джуканович се присъедини към Демократическата партия на социалистите, пряк потомък на комунистите, управлявали страната от края на Втората световна война до разпадането на Югославия. Той е един от „младите лъвове" на Черна гора през 1989 г., водещ улични протести, осъждащи корупцията в правителството. През 90-те години на миналия век той консолидира властта си и се съюзява със Слободан Милошевич.
Черногорските сили воюваха по време на войните на Балканите от 90-те години на миналия век, но в самата страна никога не е водена битка, което му помага да поддържа подкрепа сред по-възрастните избиратели.
През 1997 г. Западът призна, че Джуканович може да бъде в противовес Милошевич и му предостави милиони. Тогава Джуканович смени предаността си, като постави страната твърдо в западния лагер. Впоследствие сменя длъжностите - президент, министър-председател и партиен шеф, но с всеки ход укрепваше силната си власт.
През цялото време той бе преследван заради обвинения в корупция. Италианските прокурори издадоха заповед за арестта му през 2005 г., като го обвиниха, че е изиграл ключова роля в заговор между черногорските власти и италианската мафия за контрабанда на цигари. В крайна сметка обвиненията бяха оттеглени, след като Черна гора стана независима от Сърбия през 2006 г., а италианските съдилища предоставиха на Джуканович дипломатически имунитет.
Джуканович, който е отказал да бъде интервюиран от изданието, отрече да е нарушавал законите.
Голяма част от предполагаемата корупция се подхранва от процъфтяващата туристическа индустрия в страна, която вече привлича повече от един милион посетители годишно.В пристанищния град Бар правителството се опитва да завземе най-желаната земя близо до брега. Но когато предприемачите започнаха да изсичат 200-годишни кипарисови дървета, градът започна борба.
В крайна сметка верижните триони бяха изключени; кипарисовите дървета все още стоят нащрек зад строителна ограда. „Това се прояви на местно ниво, но промяната е възможна“, казва 32-годишният Горан Янкович, местен архитект.
По отношение на националното ниво обаче той не е толкова оптимистичен. „Това е дребната корупция, ежедневната корупция, която заразява страната. Тя е гнила до сърцевината“.
Превод и редакция: Тереза Герова
