Ню Йорк. Предстоящите във вторник избори в Израел като че ли са всичко за премиера Бенджамин Нетаняху – могат да му позволят да продължи или ще го изхвърлят от сцената, коментира в неделното си издание The New York Times. И все пак, ако те бяха референдум за дейността му, той би бил щастлив, защото можеше и да запази позицията и репутацията си.
Макар че като време, което е прекарал в премиерското кресло, Нетаняху е съвсем близо до Давид Бен Гурион, най-дългогодишният израелски министър-председател, край него в момента се появяват нови и нови врагове. Той се изправи пред неочакваното предизвикателство, отправено му от Бени Ганц, бившият шеф на армията и войник по професия, който постави знак върху имиджа му, като го обяви за „Г-н Сигурност“ за Израел.
Главният прокурор искаше да го привлече под отговорност заради корупция. Той го обвини, че изгодно търгува привилегии за позитивни новини в медиите. Той го обвини, че изгодно търгува държавни привилегии за позитивни новини. Набъбна нов скандал. Разкри, че тайно е продал на Египет подводници, снабдени с най-модерни технологии, а след това излъга за сделката. Дори и от средите на неговите десни привърженици и поддръжници започна да се надига все повече гняв заради егоцентризма му.
И все пак, ако изборите във вторник бяха референдум за свършеното от г-н Нетаняху, той щеше с усмивка да натрупа нови точки за името си.
Той започна политиката на активни контакти с мюсюлманските държави в Африка, по-сговорчиво и дружелюбно влезе в отношения с арабските лидери, сближи се със съюзници от Източна Европа и изгради търговски връзки с Латинска Америка и Азия. Успя да „сложи в джоба си“ признаването от президента Тръмп на Йерусалим за столица на Израел, а само преди две седмици – и на израелския суверенитет над Голанските възвишения.
В четвъртък капитализира и разбирателството, което постигна и с президента Владимир Путин – Русия помогна да се пренесат у дома останките на израелски войник, убит в Ливан преди 37 години.
Бени Ганц обаче предлага на избирателите да се фокусират по-скоро върху корупцията, нарцисизма и арогантността, които опетняват постиженията на Нетаняху. Политиката на сегашния премиер на разделение въздейства силно — той умее да противопоставя леви на десни, евреи на араби, религиозното срещу светското, работническата класа срещу богатите, периферните градове срещу Тел Авив, онези, чиито предци избягаха от арабските земи, срещу онези, чиито деди станаха пионери в кибуците.
На тази политика Ганц противопоставя свое послание. А то е: съединение и обединение, за да се изцелят раните, като се постави „Израел над всичко“.


Превод и редакция: Ивелина Ватова