Със сигурност не беше случайно, че на 23 януари лидерът на венецуелската опозиция Хуан Гуайдо се обяви за легитимен президент на страната. Това предизвикателство към президента Николас Мадуро стана по повод годишнината от военен преврат през 1958 г., който сложи край на десетилетие на диктатура и доведе до ерата на венецуелската демокрация и икономически напредък.
Армията на Венецуела отдавна е решаващ фактор, който определя демократичните моменти в страната. В допълнение към преврата от 1958 г., тя помогна за инсталирането на лъва на венецуелската демокрация, Ромуло Бетанкур, в президентството през 1945 г. и заемаше централно място при връщането на Уго Чавес в длъжност, след като бе свален в преврат през 2002 година. Гуайдо се опита да се хареса на военните, например, като убеди Народното събрание да приеме закон за амнистия за онези, които действат „в полза на реституцията на демокрацията във Венецуела“.
Венецуела не е изключение. В много страни военните играят решаваща роля за установяването на демокрация. Разбира се, те често искат висока цена в процеса, като настояват за икономически и институционални изкривявания на демокрацията, които възпрепятстват нейното съответствие с волята на мнозинството. В страни като Чили, Индонезия, Мианмар и Пакистан, свалянето на силни и укрепени военни от власт изискваше не само гаранции за амнистия, но и очертаване на икономически сфери на влияние, които те да могат да управляват автономно, а в много случаи и предаването на печалби директно на военните, без върху тях да се осъществява парламентарен контрол. Често тези привилегии след това се защитават политически чрез конституционни разпоредби, които предоставят на изходящите авторитаристи непропорционална политическа власт или правят сделката много трудна за отмяна.
Във Венецуела, поне първоначално, влиянието на Гуайдо не беше особено голямо: министърът на отбраната Владимир Падрино Лопес, обграден от висшия военен ешелон на армията, публично се обяви в полза на Мадуро. Той заяви, че декларацията на г-н Гуайдо представлява сериозна опасност за националния суверенитет и обществения ред и че военните ще останат верни на Конституцията.
Но това може да не е краят на историята. Зад затворените врати военните може би очакват по-добра оферта. При Уго Чавес и след това при Мадуро, венецуелските военни се включиха дълбоко в множество доходоносни икономически дейности. Чавес им подари юздите на венецуелското бижу в короната - държавната петролна компания PDVSA. Те контролират пристанищата на страната, които контролират вноса и износа. Те контролират договорите за обществени жилищни проекти и концесиите за минни и нефтени услуги. Съобщава се, че контролират и ценни маршрути за контрабанда на наркотици, схеми за пране на пари и други незаконни сделки. Това е генерирало огромни печалби за висшия ешелон на армията, независимо че обикновените войници се борят с глада и са изоставени в много отношения.
Ако Мадуро падне, икономическата позиция на военните е изложена на риск. Новите избори могат да доведат на власт опозицията, която се стреми да ограничи властта на военните. На този опасен фон обещанието на Гуайдо за амнистия едва ли е достатъчно.
Бе необходимо много повече от амнистия за военните, за да предадат властта в Чили, преход, за който самият Гуайдо говори. Конституцията на генерал Аугусто Пиночет от 1980 г., която ръководеше чилийския преход към демокрация през 1989 г. - и продължава да функционира днес в модифицирана форма – даде на главнокомандващите на въоръжените сили и на националната полиция, които разрешиха да бъдат уволнявани само от президента след споразумение със Съвета за национална сигурност, който сам по себе си беше контролиран от въоръжените сили. Десет процента от приходите от мед, един от най-ценните източници на доходи на Чили, автоматично бяха разпределени за военния бюджет. Това бе съчетано с конституционно защитени амнистии, позиции по право в Сената, благоприятна избирателна система и свръх-мажоритарни прагове за конституционни промени.
В Мианмар военните създадоха благоприятна конституция и след това приеха множество законодателни актове, за да защитят интересите си точно преди демократизацията. Това включваше прехвърляне на производствени предприятия от министерството на промишлеността към министерството на отбраната. Военните главни конгломератни компании, Myanmar Economic Corporation и Myanmar Economic Holdings Limited, прехвърлят голяма част от бизнеса, като например телекомуникациите и вноса на петрол, директно в ръцете на военни офицери, които управляваха страната.
Подобна схема действа и в Пакистан. Управляващите военни генерали през последните десетилетия сграбчиха земя, ферми, жилищни операции и промишлени операции и пренасочиха собствеността и дейността си чрез министерството на отбраната. Тази постройка е защитена чрез многократни преходи към и от демокрацията. Пакистанската армия сега е най-големият бизнес конгломерат в страната.
Моделът за предаване на автономни икономически владения в комбинация с политическа защита, за да бъдат убедени военните да слязат от власт, не минава без проблеми, както показват Мианмар и Пакистан. Автономна и силна армия, която е подложена на демокрация, е по-способна да излезе от периферията, за да възстанови диктатурата. И лесно може да постигне своето, като просто заплашва да го направи.
Макар този модел да изглежда неприемлив предвид скорошното минало на венецуелската армия, той може да представлява най-разумния път към демокрацията, ако няма външна намеса. Освен това, много страни - например Португалия, Испания, Южна Корея и Тайван - са извършили пълен преход към демокрация по този път.
Пътят остава ясен. Военните все още не са арестували Гуайдо. И г-н Падрино заяви, че военните ще се придържат към Конституцията. Както се оказва, Венецуела има действащо Велико народно събрание, което Мадуро свика, за да обезвреди доминираното от опозицията народно събрание. Така че една от възможностите за военните е да премахнат Мадуро и след това да се обърнат към Великото народно събрание, за да изготвят разпоредби, които защитават военните, като същевременно насрочат нови избори. Тази сделка може да бъде приета и дори гласувана от паралелното народно събрание.
Това ще върне Венецуела към демокрацията. И докато опозицията няма да получи всичко, което иска, демокрацията ще й даде ново място на масата и шанс да изгради по-справедливо бъдеще - вариант, който понастоящем е изключен от Мадуро.
Превод и редакция: Иван Христов
