Това, че картинката подхождаше повече на времената на кралете, отколкото на типична държавна визита, се дължи на факта, че времената за Сърбия не са обикновени и тя отново се оказа между Изтока и Запада по начин, който изключително много напомня за Студената война.
Тогавашната Югославия, със столица Белград, успя да остане извън Съветския блок, независимо че номинално бе в съюз с него. Сега, на фона на възраждащата се конкуренция за политическо и икономическо влияние в Европа и особено на Балканите, тази стратегия изведнъж отново се оказа актуална.
Тъй като Сърбия се стреми да влезе в ЕС без да наврежда на връзките си с Москва,страната от Източна Европа отново е в играта. И в основата на нейните опити да поддържа баланс е президентът Александър Вучич, все по-авторитарел лидер, считан за част от блока на Путин.
„Изключително необичайно е, особено за демократичните страни, правителството да организира огромен митинг, за да приветства чуждестранен лидер“, заяви Вук Йеремич, лидер на опозиционната „Сръбска народна партия“ (СНП), бивш външен министър и бивш председател на Общото събрание на ООН.
Вучич, както каза той, залага, че западните лидери ще гледат огромното множество, което приветства Путин, докато той приема руския лидер в европейска столица и „ще станат още по-толерантни към авторитарното му поведение, с надеждата, че той няма да се отрече от официалния си ангажимент да вкара страната в ЕС“.
Това отваря възможност за Русия, която гледа на Сърбия като на потенциално плодотворна инвестиционна цел, особено за транзита на природен газ.
Путин поставя акцент върху новите икономически споразумения, докато, както казват анализаторите, че в частни разговори той изразява разочарованието си от желанието на Белград да се присъедини към Съюза.
На кратка пресконференция Путин обяви, че Русия ще вложи 1,4 милиарда долара за да докара още руски газ в Сърбия и по този начин отдаде почит на дългата история на руско-сръбските отношения.
„Те имат силни, стабилни и дълбоки корени - руският и сръбският народ винаги са били духовно близки“, каза Путин. Парафразирайки сръбско изражение, той каза: „Ако сме заедно, ни очаква победа.“
За Москва Сърбия представя сходно културно пространство, свързано дълбоко с Русия чрез общите славянски корени и православната вяра, където тя може да се утвърди в момент, когато Европейският съюз е слаб и по този начин да задържи разширението на НАТО.
„Светът става все по разделен на черно и бяло“, заяви Бошко Якшич, политически анализатор от Белград. „И аз се страхувам, че що се отнася до Сърбия, Путин използва Косово и експорта на газ като политически модел“.
И наистина, при евентуално приемане на Сърбия в ЕС, което продължава да е много далеч, ще се иска от Белград да постигне компромис с Косово, което Путин обвинява, че предизвиква напрежение в региона.
Косово, етнически албанска и мюсюлманска територия, се отцепи от Сърбия през 90-те под крилото на бомбардировките на НАТО. Русия не призна независимостта на страната и продължава да бъде един от най-твърдите поддръжници на Сърбия.
В Сърбия топлите чувства към Русия и възхищението от г-н Путин се развиват дълбоко и изглеждат далеч отвъд дългата традиция на силни връзки между военните и разузнавателните служби.
Путин беше на върха на списъка на най-доверените чуждестранни политици, с подкрепата на 58% от респондентите, според проучване, проведено от вестник "Политика" през март.
Още преди да пристигне, Путин сякаш беше навсякъде. Билбордовете по магистралата посрещнаха скъпия приятел на Сърбия. Лицето му беше изобразено на тениски, чаши, щифтове и дори бельо. Докато обикаляше исторически забележителности с г-н Вучич, руският национален химн се чуваше отново и отново.
През последните години повече от 100 проруски медии и неправителствени организации се вкорениха в Сърбия, според Центъра за евроатлантически изследвания, базиран в Белград мозъчен тръст.
Йелена Милич, ръководителят на НПО-то, определи различните лостове за влияние, като „оркестъра на Путин“.
Нейното „изследване“ „Русификацията на Сърбия“, описва усилията на Москва да подкопае публичната подкрепа за европейската интеграция и за забавяне на сближаването със Запада.
„Има все повече доказателства, че някои членове на“ оркестъра на Путин „се финансират директно от Москва“, пише тя.
Сърбия е ключов транзитен пункт в плановете на Русия да разшири тръбопровода си „Турски поток“, за да доставя природен газ в Южна Европа, проект, който предизвиква опасения в Европейския съюз.
Руските инвестиции в сръбската икономика надхвърлиха 4 милиарда долара, заяви Путин пред вестник „Политика“. Той обаче е изправен пред ожесточена конкуренция от страна на Китай и Турция.
За да подчертае културните връзки, Путин посети новата реставрирана църква Св. Сава в Белград, една от най-големите православни църкви в света, където руските бизнесмени подчертаха цената на мозайката, с която е облицован куполът.
За да поздравят лидерите, пред църквата се бяха събрали повече от 100 хиляди души. Но на много от тях са предлагани стимули, за да присъстват, включително пет литра мляко. Някои съобщават, че са заплашени от шефовете, че ще загубят работата си, ако не отидат.
На пресконференцията Путин беше попитан какво мисли за посрещането и какво ще каже на хората там.
„Участието ми в демонстрации не е част от плановете за посещението“, каза усмихнато Путин. Но добави: „Мога да кажа, че имаме много топли чувства относно такива прояви на приятелство“.
Митингът се отличаваше рязко от този предишната вечер, когато десетки хиляди вървяха по същия път, към същата църква, за бдение със свещи в памет на косовския сръбски политик Оливер Иванович, който бе убит в Косово преди една година.
Неговите убийци така и не бяха изправени пред правосъдието и цялото събитие стана обединително за тези, които обвиняват Вучич, че създава климат на страх и че насърчава политическото насилие. В продължение на повече от месец, в горчивия студ и снега, десетки хиляди сърби излязоха по улиците в знак на протест.
„В нашата страна всеки ден се сблъскваме с толкова много лъжи и заплахи“, казва един от организаторите, Йелена Анасонович, на 24 години. „Мисля, че демокрацията, истинската демокрация е нещо, за което трябва да се борите всеки ден“.
Събирайки своя собствена тълпа, Вучич, който отхвърля твърденията на протестиращите, искаше да демонстрира колко е голяма подкрепата за него.
За пред международната публика, сръбският президент имаше друга цел.
Якшич заяви, че Косово е в сърцето на баланса, който се опитва да поддържа Вучич.
„Всичко произтича от майката на всички проблеми и това е Косово“, подчерта той.
Дори Вучич да успее да постигне дългосрочен мир с Косово, казва Якшич, това може да се случи за сметка на сръбската демокрация.
„Аз съм срещу Вучич заради авторитарния му модел“, обяснява той. „Той винаги говори за своя голям приятел Путин, своя голям приятел Орбан, своя голям приятел Ердоган. Можете да съдите за него по приятелите му“.
Сръбският президент наскоро представи идеята за един вид разделяне на Косово. Макар публично да не е давал никакви подробности за това как ще бъде реализиран замисълът, особено предвид присъщата опасност на това да се преначертава картата на бурните Балкани, идеята набира скорост и миналата година Джон Болтън заяви, че САЩ са отворени към нея.
Но за да продължи напред, г-н Вучич със сигурност ще се нуждае поне от мълчаливо одобрение на Путин.
Русия все още мърмори за промяната на името в близката Македония, която трябва да проправи пътя за присъединяването й към Европейския съюз и НАТО, което е явна загуба на Кремъл на Балканите. Въпреки че Сърбия няма планове да се присъедини към военния алианс, Москва иска да запази силната си хватка.
Анализаторите твърдят, че Русия ще постави цена, за да се присъедини към все още неопределения план. Например, Москва може да използва това като претекст, за да иска признание, че Крим е руска провинция.
Но огромното мнозинство от сърбите, около 70% според последните проучвания, отхвърлят всеки компромис по отношение на Косово.
Деян Гарич, на 43 години, има оживен бизнес – продава предмети на тема Путин на своята сергия пред Калемегдан.
„Путин не признава Косово и това е много важно за нас“, казва той. Като бивш войник, който се е сражавал във войната, Гарич припомни, че „единствено руснаците ни помогнаха“.
Той е от Южно Косово и смята, че един ден неговият роден град ще бъде отново част от Сърбия.
Една от тениските, които Гарич продава, обобщава чувствата на народа. Г-н Путин бе изобразен с очила с авиатор, с послание на сръбски и руски език.
"Косово е Сърбия", се казва в него. "Крим е Русия."
Превод и редакция: Иван Христов
