В навечерието на отпътуването си за втората си среща на върха с лидера на Северна Корея Ким Чен-ун, Тръмп каза: „Не искам да бързам с никого. Просто не искам (ядрени) изпитания. Докато няма тестове, ние сме щастливи”.
През април миналата година лидерът на Пхенян обяви прекратяването на изпитанията на ядрени оръжия и ракети - положителна, но обратима стъпка. И все пак, с арсенал, за който се смята, че съдържа десетки ядрени оръжия и балистични ракети, които могат да достигнат до континенталната част на САЩ, заплахата от Северна Корея остава неотложна и сериозна, както винаги.
Забележително е, че Тръмп е доволен от въоръжена с ядрен арсенал Северна Корея. Това не само е опасно скъсване с десетилетията на американската политика, която отдавна търсеше „пълна, проверима, необратима денуклеаризация“ на Корейския полуостров, но и в същината си означава приемането на Северна Корея като ядрена държава.
За Тръмп дипломацията със Северна Корея винаги е била театър и политика. С фалшивия си афиш след срещата в Сингапур, че „вече няма ядрена заплаха от Северна Корея", докато се хвали, че рискът от война - който той глупаво подклажда - е намален, президентът изглежда има намерение да продължи с илюзията. Всъщност, няма нищо ново в името на изпълнението на целта на Вашингтон за денуклеаризация.
Вместо това Тръмп рекламира любовта си към Ким Чен-ун и говори за номинации за Нобелова награда за мир с цел да убеди, че е дипломатически гений. Ако не може да сложи край на сложната севернокорейска ядрена заплаха до края на неговия мандат, Тръмп ще остави проблема на своите наследници.
По този начин рискът от срещата на върха в Ханой е двойна. Първо, в опит да отвлече вниманието от неприятните събития у дома, Тръмп може да направи допълнителни отстъпки на севернокорейския лидер, като мирна декларация, частично сваляне на санкции или продължаващи ограничения на военните учения на САЩ в региона или присъствието на войски в Южна Корея – при това без в замяна да има осезаеми и необратими отстъпки. Второ, Тръмп рискува да пропилее възможността да направи истинска стъпка към денуклеаризация.
Американската разузнавателна общност продължава да оценява, че Северна Корея няма да унищожи всичките си ядрени оръжия, тъй като Пхенян гледа на тях като жизненоважни за оцеляването на режима. Все пак би било разумно да се тестват границите на дипломацията и възможността американските експерти да грешат. Диалогът, подкрепен от санкции и съгласуван международен натиск, представлява единственият рационален път за обезвреждане на севернокорейската ядрена заплаха. Алтернативата, опустошителният пожар, който може да ескалира в ядрена война, трябва да бъде немислим.
За щастие новият пратеник на администрацията на Тръмп за Северна Корея, Стивън Бийгън, разбира рисковете и възможностите. Той полага сериозни усилия да се опита да прекрати ядрените и ракетните програми на Северна Корея и да се заеме с проблемите, които възпрепятстват нормализирането на отношенията. Ако Тръмп го упълномощи и се въздържи от преждевременни отстъпки или примирение с неприемливото статукво, има потенциал за смислен диалог в Ханой - за разлика от празните обещания, които характеризираха срещата на върха в Сингапур.
За да имат смисъл преговорите, САЩ и Северна Корея ще трябва да се споразумеят за поредица от постепенни, реципрочни стъпки, които биха изградили взаимното доверие като част от пътна карта за пълна денуклеаризация. Подобни стъпки биха могли да комбинират проверими ограничения на ядрените и ракетните програми на Северна Корея с ограничено освобождаване от санкции и процес за постигане на окончателно мирно споразумение. Разумните ограничения ще включват откриването на обявени севернокорейски съоръжения за международни инспектори, спиране на по-нататъшното производство на ядрени материали и балистични ракети, кодифициране на обещанията на Ким Чен-ун за неразпространение на ядрените оръжия и даване на твърди ангажименти от страна на Северна Корея за деклариране на ядрените и ракетни съоръжения и инфраструктура в страната.
Превод и редакция: Тереза Герова
