Както се вижда от резултатите от гласуването, публикувано от Централната избирателна комисия на Украйна, 41-годишният Владимир Зеленски, който стана известен с изиграната от него роля на учител, внезапно стана президент, водеше с голяма разлика, получавайки повече от 30% от гласовете. Той спечели 5,2 милиона гласа, което е почти два пъти повече от сегашния президент Петро Порошенко, за който са гласували по-малко от 16% от гласоподавателите.
Юлия Тимошенко, която в миналото два пъти участваше в президентските избори, се класира на трето място, получавайки малко повече от 13% от гласовете. Според избирателната комисия избирателната активност е над 63%.
Тъй като никой от кандидатите не успя да получи повече от 50% от гласовете, Зеленски и подгласникът Порошенко ще се срещнат лице в лице във втория кръг на гласуването, който ще се проведе на 21 април. В неделя, 31 март, веднага след като избирателните секции бяха затворени и резултатите от екзит половете показаха, че ще има втори тур, двамата основни кандидати започнаха да се критикуват помежду си.
Зеленски се позиционира като бунтовник, който говори против уморената стара гвардия, която отказва да го приеме сериозно. Той нанесе тежко поражение на 38 други кандидати, представляващи разнообразните блокове в Украйна, повечето от които се ползват с подкрепата на много ограничени групи. Един съветник на Зеленски нарече резултатите от първия тур кулминацията на поредица от въстания, настъпили в Украйна през 2004 и 2014 г., чиито лидери успяха да свалят бивши правителства, но не успяха да се справят с влиянието на олигарсите, контролиращи политическия и икономически живот в страната, както и медиите. „Това е борба за политическата система най-накрая да започне да работи не само за своя собствена изгода, но и в полза на народа“, каза Дмитрий Разумков, политическият консултант на Зеленски. „Въпреки двете революции, нищо не се е променило в нашата страна“.
Зеленски не направи никакви ясни изявления какво ще прави, когато стане президент, а в един момент дори помоли своите поддръжници да му изпратят предложения за съдържанието на политическата програма в социалните мрежи. Във втория кръг на гласуването гласоподавателите най-вероятно ще искат да получат от него по-ясна програма.
Освен това има съмнения, че Зеленски е прикритие за Игор Коломойски, украински магнат, който е избяга в Израел в резултат от банков скандал. И двамата обаче отричат съществуването на таен план.
В неделя вечерта 53-годишният Порошенко призна, че е загубил доверието на избирателите поради твърде бавните темпове на промяна и икономическите трудности. Той обаче добави, че времето за шеги е приключило и че Украйна се нуждае от лидер, способен да решава социални и икономически проблеми и, което е по-важно, да разреши конфликта с Русия.
Тези избори ще помогнат да се определи курса на една страна, която се превърна в разломна линия в обновената глобална конфронтация между Русия и Запада. Войната за контрол над Донбас - район в източната част на Украйна, където правителствените сили се борят с подкрепяните от Русия сепаратисти - вече отне живота на 13 хиляди души и превърна милиони хора в бежанци.
Доказателство за разрива с Русия беше, че на тези президентски избори главното съперничество изобщо не беше между проруските и прозападните фракции - за разлика от преди 10 години. Този път проруският кандидат Юрий Бойко се класира на четвърто място, като спечели 11% от гласовете.
Според политическите анализатори Порошенко е изправен пред тежка борба и една от основните причини е, че той остава един от най-богатите хора в Украйна. Той спечели богатство от шоколадовата си империя и никога не изпълни своето предизборно обещание, направено през 2014 г., да продаде бизнеса си. Много бизнесмени, близки до него, бяха замесени в корупционни скандали.
Президентът продължи да се обогатява, докато обикновените украинци страдаха от ниски заплати и безработица, както отбеляза политическият анализатор Владимир Фесенко.
Според Фесенко и други анализатори, резултатите от неделните избори отразяват глобалната тенденция, която е, че хората отхвърлят представителите на политическия елит, предпочитайки кандидати, които обещават радикални промени.
„Победата на Зеленски е протест срещу стария елит и искане за радикални политически промени, радикални подобрения“, обясни Фесенко, председател на Центъра за приложни политически изследвания. Според него това не е толкова любов към конкретния комик, колкото „очакването, че той може да бъде катализатор за промяна“.
Като цяло украинците не се доверяват на политическите си лидери. Според проучване, проведено от Gallup Center през март, само 9% от украинците са изразили доверие в своето правителство, а 91% са отговорили, че не му вярват.
Представителят на руския президент Владимир Путин, Дмитрий Песков, отказа да коментира резултатите от първия кръг на гласуването. Според него Русия е заинтересована да спечели такъв кандидат, който е готов да започне работа за поетапно уреждане на конфликта в Донбас.
Други руски политици и държавни медии се опитаха да представят президентските избори в Украйна като фарс и като доказателство, че политическото въстание в Украйна през 2014 г. не е довело до промени. „Российская газета“ съобщи, че по време на гласуването има признаци на „масови нарушения и фалшификации на тези избори - най-мръсните и нечестни в историята на Украйна, както се признава от почти всички участници в процеса и наблюдателите“.
Руските репортери и коментатори пренебрегнаха общото мнение, че тези президентски избори в Украйна станаха наистина демократични, тъй като украинците имаха избор и резултатите им не бяха предопределени, за разлика от изборите в Русия. Досега са докладвани само незначителни нарушения.
Превод и редакция: Иван Христов
