Парче камамбер, кръгло като автомобилно кормило, голям къс чоризо от Билбао, няколко бутилки сицилиански зехтин, някаква вкусна торта, които мога да имам и да си похапвам. Да, моите запаси без сделка се задават на хоризонта съвсем ясно. Добра работа се свърши през изминалата седмица, след като главата, която затворихме в тази сага, като че ли още повече ни приближи до ръба на острите скали, наречени Брекзит. Образите, които се показаха от Брюксел, са колкото стари, толкова и нови: Тереза Мей се подиграва съвсем хладнокръвно; европейците весело-закачливо се поздравяват, лидерите им се прегръщат, докато нашият премиер е увиснала на самия ръб.
Наблюдавайки преговорите на най-високо равнище, единственото, което виждам от тази страна на Канала (Ла Манша – бел.ред.), е жестока изолация. От другата страна на водата, обаче, картините ми разказват една далеч по-сърцераздирателна история: за колективното решение.
За пореден път тези събирания се оказват шанс за ЕС да се представи в най-добрата си светлина.
Превод и редакция: Ивелина Ватова
