В добавка към това, Иран често е ставал свидетел на това, как авантюризма, политическите грешки и провокациите се превръщат във военен конфликт и настоящата криза очевидно е лесно запалима.
Прецедентите са зловещи - кървавата иранско-иракска война, 30-годишният сблъсък със Саудитска Арабия и нейните съседи от Персийския залив, и по-специално така наречената война на танкерите от 80-те години, когато корабите бяха нападани в Персийския залив, членовете на екипажите им биваха убивани и ирански самолет беше свален от американски военен кораб, в резултат от което 290 души загинаха.
Освен че сваля американски безпилотен самолет и е главният заподозрян в атаките срещу танкерите в Персийския залив този месец, Иран умишлено увелич напрежението със Съединените щати и Израел, като обяви, че скоро ще надхвърли международните договорени ограничения за ядрената си програма.
Сдържаността не е лесен вариант срещу такива провокации, но може да е по-добра от алтернативите. Г-н Тръмп може да е бил предупреден, че по-нататъшната ескалация в Персийския залив може да доведе до нова авантюра в Близкия изток от вида, който иска да избегне.
Когато САЩ се опитаха да защитят неутралния кораб срещу иранските нападения в Персийския залив по време на иранско-иракската война, те избегнаха иранските мини, ракети и ежедневни сблъсъци. През 1988 г. трагично това доведе до случая, в който USS Vincennes обърка сигнала на ирански граждански самолет с такъв на изтребител и го свали с ракета. Експертите от разузнаването отдавна твърдят, че жестокостите от Локърби, за които бе обвинена Либия, всъщност са били замислени от Иран като отмъщение.
Сдържаността може да бъде ефективна. След като Турция свали руски изтребител преди четири години, Москва заплаши Турция с военен ответ, но вместо това президентът Путин наложи забрана на вноса от Турция, спря доставките на петрол и прекрати руския туризъм в Турция. Отне година преди Турция да изяде пая на скромността и да поиска помирение.
Западът е също толкова сдържан, но решителен в лицето на руските провокации: аферата „Скрипал“, намесата в социалните мрежи, хакването на западните системи и отговорността за свалянето на полет на Малайзия Еърлайнс МН17 над Украйна. Москва сега се оказва отхвърлена, санкционирана и нежелана в много столици.
Напрегнатата атмосфера в Персийския залив днес се засилва от решимостта на Саудитска Арабия да изтласка това, което тя вижда като злонамерено иранско влияние в региона. Тъй като иранската икономика потъва в резултат от подновяването на американските санкции и нарастващото недоволство в Иран, радикалите в Техеран сега могат решат, че предизвикателния отговор е най-добрият начин за обединяване на иранското обществено мнение.
Затова военната сдържаност на САЩ може да получи като отговор войнствени нови провокации, а в Иран не са лаици за сложните интриги, умелото използване на временни съюзи и тънкото разбиране на политиката на големите сили. Без да прави някакви концесии на Москва, Иран успяда изманеврира Русия да го подкрепи. Техеран също така знае как да използва влошаващите се отношения на Китай с администрацията на Тръмп в своя полза.
Политическата идеология на Иран, макар и подобна на ислямския екстремизъм, се обяснява по-добре с интензивната си гордост от древната си история и наследство, както и от комплекса на превъзходството спрямо своите арабски съседи и външни лица.Той вижда себе си напълно способен да се изправи срещу “Великия Сатана”, дори ако военните различия са колосални. Асиметричната война е нещо, което военните стратези в Техеран са изучавали дълго. На Вашингтон ще му трябва хладен ум, за да надмогне Иран и да предотврати прерастването на това раздразнение в по-широка и скъпа война.
Превод и редакция: Иван Христов
