Ако смятате, че резултатите от разследването на Робърт Мюлер за кампанията на Доналд Тръмп и намесата на Русия в изборите в САЩ през 2016 г. ще решат окончателно въпроса за вината или невинността на президента, това означава, че не следите американската политика през последните няколко десетилетия.
Беше неизбежно, че ще има нещо за всеки, когато присъдата бъде произнесена. – Без тайно споразумение! Никакво възпрепятстване на правосъдието! ” Това беше същността на отговора на президента, като се позова на централната констатация на доклада, че от неговата кампания не е извършила престъпление и решението на специалния прокурор да не представа никакви твърдения за президентски опити да се намеси в хода на правосъдието след изборите.
Елизабет Уорън, сенатор на Демократическата партия и кандидат за президентската номинация на партията през 2020 г., беше първата в нейната партия, която прие обратното мнение: „Тежестта на това лошо поведение изисква.., Парламентът трябва да започне процедура за импийчмънт срещу президента на Съединените щати ”, пише тя.
И така, кое е вярното? Оправдаване или импийчмънт? Миналата седмица прекарах в четене на доклада от 440 страници и съгласувах констатациите си с адвокати и други специлисти. Тук предлагам осемте ключови точки:
1. Няма тайно споразумение!
Почти… Мюлер е внимавал с езика си. Той отбеляза, че „тайното споразумение“ няма реално правно значение в този контекст и предпочита да обмисли дали е имало „конспирация“ или активна „координация“. Тук той откри, че няма престъпление. Докладът обаче не рисува ласкателна картина. Той отбелязва, че екипът на Тръмп е повече от щастлив да се възползва от незаконни руски действия, като например хакването на имейлите на Демократическата партия. Но Мюлер е задълбочен - няма конспирация.
2. Не възпрепятства правосъдието!
И това не е съвсем вярно. Дали Тръмп използва президентството, за да попречи на разследването на обвиненията за руската намеса? Мюлер не дава обвързващо заключение. Той цитира десет примера за това как действията на Тръмп могат да се тълкуват като опити за възпрепятстване на правосъдието, като например, че казва на юристконсулта на Белия дом да уволни Мюлер и след това да лъже (но служителят отказва да направи това).
Две неща не му позволяват да твърди, че е извършенопрестъпление. Първо, почти във всеки случай опитите на Тръмп да възпрепятства разследването са били осуетени от служители, които са избрали да го игнорират (вж. Точка 5). Второ, Мюлер е приел тесен поглед върху своята компетентност. Според насоките на министерството на правосъдието, действащ президент не може да бъде обвинен, така че според специалния прокурор би било погрешно да се твърди, че са извършени престъпления, тъй като не може да има процес и няма шанс президентът да се защити. Вместо това, Мюлер е оставил открити правните действия на Конгреса, който единствено имал правомощието да обвинява, осъжда и да отстранява президент.
3. Без импийчмънт!
Има достатъчно материал в заключенията на Мюлер, поне за Конгреса. Но има достатъчно несигурност за действията и намеренията на президента, за действителните му правомощия като ръководител, за да се предположи, че това няма да стигне далеч. Във всеки случай има нулев шанс Сенатът да гласува, за да го отстрани.
4. Няма лов на вещици!
От началото на разследването Тръмп и неговите съюзници в Конгреса и медиите се опитаха да го дискредитират, като казаха, че то е започнато от политически мотивирани опоненти в „дълбоката държава“, които са използвали скандални донни от бивш британски разузнавателен агент и които ес коренят в кампанията на Клинтън. Мюлер обяснява, че има достатъчно основания да се води разследването. Не досието на Стийл, а данни от чуждестранно правителство, че кампанията на Тръмп се е възползвала от мръсотията за Клинтън, предложена от руснаците. Многото взаимодействия между хората на Тръмп и руснаците не оставят никакво съмнение, че това е необходимо упражнение.
5. Екипът на Тръмп е по-некомпетентен, отколкото зловреден.
Докладът описва по неудобен начин колко неуместна е била кампанията и съветниците на президента. Има непрекъсната нишка на неопитни неудобни некомпетентности, особено в усилията му да блокира разследването, които най-често са се провалили, защото персоналът не е могъл или не е искал да изпълни заповедите му.
Най-добрият пример може да бъде Майкъл Коен, адвокат Тръмп. Помолен от колега да организира среща с руския бизнесмен Дмитрий Клоков, близък до Владимир Путин, той търси човека в интернет и многократно да се опита да се свърже с бивш състезател по вдигане на тежести със същото име.
6. Джулиан Асанж е отвратително човешко същество.
Това не е новина, а но има достатъчно факти, които я подкрепят. За да отклони вниманието от факта, че е сътрудничил с Кремъл при публикуването на електронната поща на Клинтън, Асанж популяризира теория на конспирацията, че изтичането е дошло от Демократическата партия, от млад мъж, който впоследствие е бил убит случайно на улицата във Вашингтон. По време на процеса той оспорва репутацията на човека и удължава агонията на родителите му за разследването на смъртта му.
7. Екипът на Тръмп много лъже.
Добре, знаете и това. Но мащабът на лъжите му е спиращ дъха. Един ярък пример идва от Сара Сандърс, говорител на президента. По време на спора за освобождаването на директора на ФБР Джеймс Коми, тя каза пред пресата, че много агенти от ФБР са се свързали с Белия дом, за да се кажат, че са загубили доверие в шефа си. Запитана под клетва за това от сътрудниците Мюлер, тя каза, че нейното изявление „не се основава на нищо“.
8. Системата работи.
За всички ритуални изобличения от двете страни, твърдения за държавна измяна, за „дълбоката държавна кабала“, разследването направи две неща. То разкрива съмнително поведение на дълбоко погрешен човек и неговия екип. Но като отказа да подкрепи призива за отстраняването и обвиняването му, той придава толкова необходимата легитимност на противоречивото му президентство.
Превод : Юлиян Марков
