Разбира се, има много различни фактори, с които може да се обясни победата на десните, но по-задълбочен поглед върху кампаниите на различните партии победителки, от които, най-вероятно, ще бъде съставено 35-ото правителство на Израел, показва определена тендеция, която може да бъде описана, колкото и провокативно да звучи, с две неща: „религия“ и „расови предразсъдъци“.
Нека започнем с религията.
Не е изненадващо, че двете ултра-ортодоксални партии се обърнаха към вярата на избирателите. Те винаги го правят, но тази година те бяха изключително фокусирани върху религиозните теми, като свещеността на Шабат и важността на изучаването на Тората. Кампаниите на сефаридксата фракция „Шас“ и ашкеназката „Обединена Тора на юдаизма“ (ОТЮ), които заедно имат 15-16 кресла (в зависимост от окончателните резултати), се дължаха до голяма степен на оказаната подкрепа от изтъкнатите равини.
Изборните клипове на ОТЮ се въртяха около 91-годишния рабин Хаим Каниевски, своя най-изтъкнат лидер и водещ религиозен авторитет на поколението. „Шас“, които на изборите през 2015 година подчертаваха своята добросъвестна социална справедливост, тази година наблегнаха на наследството на покойния духовен гуру рабин Овадия Йосеф, като лидерът Ария Дери, понякога облян в сълзи, призоваваше избирателите да гарантират, че партията, основана от Йосеф преди 35 години, няма да остане под избирателната бариера.
Партията на Дери, цитирайки Йосеф, конкретно обеща на избирателите „място в рая“ в замяна на техния глас.
Стратегията се оказа успешна и за двете партии. ОТЮ и „Шас“ се представиха по-добре, отколкото на изборите през 2015 година.
Какво може да се каже за ролята на расовите предразсъдъци
Секуларните партии, от които се очаква да е съставено следващото правителство, имаха различни кампании, но могат да бъдат разделени на два лагера: такива, които откровено се заиграват с антиарабските настроения на избирателите и такива, които се фокусират основно върху други проблеми. Разпространяването на страх от арабите спечели повече гласове.
Кампанията на оглавяваната от Нетаняху „Ликуд“ изразходва най-много енергия да атакува Бени Ганц и Яир Лапид, съпредседателите на центристката партия „Синьо и бяло“, опитвайки се да ги изобрази като „слаби левичари“. Ако бъдат избран, предупреди безброй пъти Нетаняху, Ганц и Лапид ще формират ляво правителство заедно с, или подкрепяни от, арабските партии.
Във вторник Нетаняху използва социалните мрежи, за да разобличи „сделка“ между представителя на „Синьо-бяло“ Офер Шела и представителя на Работническата апртия Амир Перетц, според която арабските партии ще бъдат включени в планираното от тях правителство.
„Ако искате да го предотвратите, има един единствен начин: гласувайте за „Ликуд“, заяви той.
Малко след това, Ярив Левин, номер 7 в листата на „Ликуд“, публикува видео, в което се твърди, че „Синьо-бяло“ раздава флайери, с които призовава арабите, които не са граждани на Израел, но са в страната нелегално, да убедят своите приятели и семейства да гласуват за тях.
„Това е истината: те казват едно на вас и второ на другите“, заяви Левин. (говорител на „Синьо-бяло“ каза пред The Times of Israel, че партията няма нищо общо с флайерите.
Отправянето на зловещи обвинения срещу арабските избиратели беше основен момент в действията на „Ликуд“ в деня на изборите.
Повтаряйки известното си предупреждение от преди четири години, че арабските израелски избиратели отиват „на тълпи“ към избирателните секции, във вторник Нетаняху оправда факта, че активистите на „Ликуд“ поставиха около 1200 скрити камери в избирателните секции в арабските градове. Вместо да осъди това, което установиха органите, следящи за изборите, като нарушение на изборните правила, премиерът призова да се инсталират камери навсякъде, като заяви, че те трябва да бъдат използвани широко, и то публично, за да „гарантират честни избори“.
Камерите бяха предназначени да запазят „интегритета на гласуването“ обясни по-късно адвокатът на Ликуд Коби Маца, признавайки отговорността на фракцията. „Проблемът е с тези хора в арабския сектор“, каза той, като изтъкна, че арабските избиратели са по-склонни към изборни измами.
Централната избирателна комисия разпореди незабавно да се отстранят камерите от всички избирателни секции.
Но постоянното говорене за „арабския развратник“ очевидно изигра своята роля: „Ликуд“ беше най-големият победител в тези избори, печелейки 5 места повече, отколкото през 2015 година.
„Израел Бейтенеу“ (Наш дом Израел) също посвети много усилия в това да громи арабите: някои от основните теми на кампанията й бяха призивите за смъртно наказание за терористите и обещанията да се направи живота по-труден за затворниците. Предизборният лозунг на партията бе обещанието на председателя Авигдор Либерман да не отстъпи пред ХАМАС или арабския депутат-ветеран Ахмад Тиби (Другият основен въпрос за партията, чиито основни избиратели са светски рускоговорящи евреи, бяха свързани с отношенията между религията и държавата).
Партията на Либерман загуби две места във вторник, но от седмици анкетите предвиждаха, че тя ще изчезне напълно от политическия пейзаж на Израел, така че фактът, че тя спечели повече от 4% от гласовете и пет места в Кнесета е впечатляващо постижение.
„Съюза на десните партии“ е консорциум от три партии: „Националният съюз“, „Еврейски дом“ и „Отцма Йехудит“. Последната е съставена от последователи на расисткия равин Мейр Кахан – на чиято партия „Кач“ бе забранено да участва на израелските избори в края на 80-те след един мандат – и тя имаше своя отделна предизборна кампания.
Важен компонент в очаквано провокативната кампания на „Отцма Йехудит“ бе заиграването с антиарабските инстинкти на избирателите. В реклама на партията се обявява, че е по-добре да се убият хиляди терористи, отколкото да се позволи да пострада и един косъм на еврейски войник.
Някои анкети показаха, че URWP е близо до потапяне под електоралния праг от 3,25%, необходим за влизане в Кнесета, но в крайна сметка успя да спечели пет места.
Новата десница на Нафтали Бенет и Аелет Шакед в никакъв случай не е в крилото на гълъбите, когато става въпрос за израелско-палестинския конфликт, но преди изборите тя се фокусира по-малко върху атаките на арабите и повече върху критиката на израелското правителство за това, че е слабо.
Двата основни стълба на кампанията на „Нова десница“ бяха исканията на Бенет да замени Нетаняху като министър на отбраната, така че той да може да свали режима на Хамас в Газа и стремежа на Шакед да ускори реформите във Върховния съд, който партията смята за левичарски.
Докато Нетаняху обеща няколко дни преди изборите да приложи израелския суверенитет към селищата на Западния бряг, Бенет, който отдавна е израелският политик, най-идентифициран с идеята за анексиране на Западния бряг, не се застъпи за този ход.
Партията очевидно не успя да премине прага и търсеше повторно преброяване по време на писането на статията.
Лидерът на партия „Зехут“ Моше Фиглин, бивш деец на „Ликуд“, също се намира в крайно-десния политически спектър и призовава за анексиране на целия Западен бряг чрез насърчаване на арабските израелтяни да емигрират. Но на тези избори кампанията на „Зехут“ бе фокусирана върху легализирането на марихуаната и либерализацията на израелската икономика, омаловажавайки своя войнствен дипломатически дневен ред.
Тази фракция също не достигна бариерата от 3,25%, нужна за влизане в Кнесета.
В опит да се отличи от Ликуд, Новата десница, Исраел Бейтену, Зехут и URWP, Кулану на Моше Калон се обяви за нормално дясно и предпочете да не атакува арабите или левите, като кампанията на партията се фокусира изключително върху социално-икономическите въпроси.
Докато Kahlon обикновено се счита за добър финансов министър, неговата партия падна от 10 места на последните избори до четири този път.
Разбира се, има много причини, поради които израелтяните гласуваха по начина, по който го направиха. Но заиграването с религиозните мотиви изглежда не навреди на ортодоксалните партии, а заиграването с расовите стереотипи не навреди на светските десни партии.
Превод и редакция: Иван Христов
