Тази криза за партията обаче е много по-дълбока и по-широка от Брекзит. Проблемът е, че самият консерватизъм е загубил своя път. Консерватизмът не е вероизповедание или идеология, а начин на подход към света. Както подсказва името, става дума за опазване на това, което е ценно в едно общество. Излизането от ЕС е свързано с опазването на националния суверенитет и демокрацията. Ръководството на Консервативната партия обаче изостави много повече от това.
Заедно с левицата, тя помогна за подкопаване на социалните и моралните норми в полза на субективния избор на начин на живот, като предложи да се либерализира законът за развода, да се разширят гражданските партньорства до хетеросексуалните и да се каже, че иска да „де-медицинализира“ процеса на промяна на пола в полза на самоидентификация (въпреки че опозицията принуди правителството да забави това решение).
Заедно с левицата, правителството преглътна и безсмислиците, че „изменението на климата“ е неизбежен и безпрецедентен апокалипсис, който може да бъде смекчен чрез напредък в обратна посока. Сега то дори си е поставило нелепа и осакатяваща цел за нетните нулеви въглеродни емисии до 2050 година.
След това стана непростимото предателство на консервативния философ сър Роджър Скрътън, който бе уволнен от неплатената си роля като съветник на правителствата по сградите, след като бе подложен на грубо погрешно представяне и имиджа му бе сринат заради коментарите, които направи в интервю за списание.
Как се докараха „Торите“ до такова деградирало състояние? Защото от десетилетия те показват, че вече не разбират какво е консерватизъм.
Когато съветският комунизъм се разпадна, много консерватори вярваха, че тяхната политическа лисица е простреляна. Тъй като „Новата Лейбъристка партия“ на Тони Блеър обхващаше свободния пазар, те правиха неимоверни усилия да заменят антикомунизма. Затова у решиха да издигнат свободата като свое управленско кредо. Това беше ужасна грешка. Истинската свобода се гарантира само от културни ограничения като закон, традиция, институции, като семейството или наследени мрежи, основани на нематериални активи като професионализъм, дълг и доверие.
Тези и други ограничения трябва да бъдат защитавани. Дори Маргарет Тачър не разбираше това. Неспособна да разбере културната война и обсебена от икономически либерализъм, тя изпрати армията си точно в прегръдките на врага.
Защото докато левицата прие хипер-индивидуализма по социалните въпроси, „Торите“ го приеха в икономиката. Изборът на начин на живот и пазарните сили бяха само две страни на една и съща саморазрушителна монета. Без да разберат нищо от това, „Торите“ решиха, че трябва да тръгнат по потока на културните промени, за да останат актуални. Ужасени от това, че са проклети като „дясното“, те не успяха да видят, че истинската им посткомунистическа кауза е да се противопоставят на културния тоталитаризъм.
Това е основна функция на днешните консерватори, както през XVIII век за Едмънд Бърк. Той се съпротивляваше на смъртоносните изблици на Френската революция, които след това, както и сега, се маскираха под булото на свободата, равенството и братството.
В резултат на неуспеха на „Торите“ да поддържат тази културна линия, центърът на политическата гравитация е изместен наляво. Лейбъристите сега заемат позиция, която преди се смяташе за крайно-лява, докато консерваторите са станали неразличими от „мекото“ универсалистко ляво. Сега се казва, че това е центъра и всичко, което го предизвиква, е „дясното“: не само грешно, но и изначално ирационално, фанатично и презряно.
Това остави огромен вакуум, където някога беше консерватизма. И тук идва Найджъл Фараж, чиято заявена цел е да унищожи Консервативната партия като неподходяща за поставените цели. Докато диагн озата му е правилна, далеч не е ясно какво възнамерява да постави на негово място. „Партия Брекзит“ се занимава само с един въпрос. Фарадж твърди, че възнамерява да промени "счупената политическа система". Е, добре; но точно как ще я промените?
Това, от което отчаяно се нуждаем в момента, е държавник, който ще каже на хората, както Бърк забеляза по време на онзи революционен катаклизъм, че тази партия няма да започне с „презрение към всичко, което ти е принаделжало“. Вместо това, трябва да се запази наследството на „мъдрите предци“, като най-сигурната основа за национално подобрение, като направи причината за свободата „почтена в очите на всеки достоен ум във всяка нация“ и по този начин „опозори деспотизма на земята“.
Ето това би било партия, за която си струва да се гласува. Къде е лидерът, който ще я създаде?
Превод и редакция: Иван Христов
