Белият дом обяви вчера края на освобождаването от санкции срещу иранския износ на петрол, приети . Бяха разрешени осем временни изключения за Китай, Индия, Турция, Южна Корея, Япония, Италия, Гърция и Тайван. Последните три страни вече са преустановили вноса си, но останалите продължават да купуват един милион барела петрол на ден от Иран.
"Администрацията на Тръмп и нашите съюзници са решени да поддържат и разширяват максималната икономическа кампания за премахване на дестабилизиращата активност на режима, заплашваща Съединените щати, нашите партньори и съюзници и сигурността в Близкия изток", се казва в изявление на Белия дом.
Този ход ще доведе до по-нататъшен икономически натиск върху вече борещата се Ислямска република, но също така ще доведе до разрив на отношенията с Турция, съюзник от НАТО и ключови търговски партньори като Китай, с които настоящата администрация има сериозни търговски спорове.
Китай и Индия са най-големите клиенти на ирански петрол и дори преди да бъде потвърдено решението, Пекин реагира гневно. Китайските сделки с Иран са "разумни и легитимни, което заслужава уважение", каза говорителят на китайското външно министерство Ген Шуан.
Турция, която от всички страни е най-зависима от Иран за своите енергийни нужди, твърди, че тя трябва да бъде специален случай поради географията си като съсед на Иран. Вашингтон реши да пренебрегне молбата й.
"Не приемаме едностранни санкции и налагане на начина, по който изграждаме отношенията си с нашите съседи", каза Мевлют Чавушоглу, министър на външните работи на Турция.
Авансовите отчети за този ход доведоха до незабавно покачване на цената на петрола, който се повиши с повече от 3% до 74,30 долара за барел, преди да се установи на 73,87 долара.
Имаше индикации, че решението е било обсъдено предварително със съюзниците от Персийския залив като Обединените арабски емирства, което подкрепя твърдата линия срещу Иран и също така ще спечели от повишаването на цената на петрола. Те също ще бъдат насърчени от Тръмп да увеличат предлагането, за да смекчат ефекта.
Миналата седмица Тръмп говори по телефона на престолонаследника Мохамед бин Зайед от Абу Даби, реалния владетел на ОАЕ.
Освобождаванията изтичат на 2 май - 180 дни след повторното налагане на петролните санкции миналия ноември. Това съобщение на свой ред дойде 180 дни след излизането на Тръмп от споразумението от 2015 г., според което Иран обеща да замрази ядрената си програма в замяна на отмяната на редица санкции, свързани с петрола, бизнеса и финансите.
Майкъл Помпео, държавният секретар на САЩ, заяви, че "целта остава просто да се лиши режима на Иран от фондовете, които използва за дестабилизиране на Близкия изток в продължение на десетилетия и да стимулира Иран да се държи като нормална страна", каза той.
Повторното въвеждане на санкции беше осъдено в целия свят, включително от ключови западни страни, подписали ядрената сделка, като Великобритания и Франция.
Страните от ЕС се страхуват от ирански отговор. Техеран заплаши да сложи край на ядреното споразумение, но все още не е показал никакъв знак за възобновяване на програмата си.
Генерал Алиреза Тансири, ръководител на флота на Революционната гвардия, заяви, че е готов да затвори Ормузския проток начело на залива, но уточни, като добави, че ще направи това само ако САЩ физически се опитат да блокират ирански доставки.
"Според международното право проливът Ормуз е морски път и ако ни бъде забранено да го използваме, ще го затворим", каза той. "В случай на каквато и да е заплаха няма да имаме дори съмнение за защита и защита на иранските води."
Ако Иран започне отново ядрената си програма, той вероятно ще предизвика ядрена надпревара в Близкия изток. Саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман от Саудитска Арабия вече каза, че ако Иран разработи ядрено оръжие, той ще го последва.
Брайън Хук, специалният пратеник на Тръмп за санкциите на Иран, заяви този месец, че освобождаванията са били оправдани миналата година на основание, че има недостиг на световните петролни пазари, което вече не е така.
"Тъй като през 2019 г. прогнозираме по-голямо предлагане от търсенето, има по-добри пазарни условия, за да ускорим пътя към нулеви доставки от Иран," каза той. "Ние не искаме да предоставяме никакви изключения от нашия режим на санкции."
Спадът на иранския износ вече оказва влияние върху иранската икономика, както и на нейните регионални съюзници като „Хизбула“. Хасан Насрала, лидерът на Хизбулла, обяви, че неговите последователи ще трябва да правят финансови жертви в бъдеще на фона на докладите, че е намалил заплатите с до 40 процента.
Въпреки това, има малък признак, че Иран е готов да се подчини на исканията на Тръмп за договаряне на предоговаряне на ядреното споразумение или за отстъпление в други области.
Вчера Аятолах Али Хаменей, върховният лидер на Иран, обяви нов ръководител на все по-мощната Революционна гвардия, генерал-майор Хосейн Салами, 59-годишен, известен хардлайнер на режима. Понастоящем заместник-командирът е известен с това, че е издавал кървави заплахи към САЩ.
Превод и редакция: Юлиян Марков
