В известен смисъл сегашното положение е сравнимо със средата на 40-те години, когато Съединените щати и Съветският съюз бързо преминаха от военен съюз към Студената война. Президентът Труман и няколко служители от Държавния департамент и Военния департамент скоро осъзнаха, че нещата вървят към сблъсък, но общественото мнение закъсня. През март 1946 г. легендарната реч на Уинстън Чърчил за Желязната завеса беше счетена за прекалено „ястребова“ и бе остро разкритикувана. На Труман, който седеше в залата и аплодираше, дори му се наложи да се разграничи от позицията на Чърчил – тя изглеждаше прекалено твърда. За да осъзнае предстоящата реалност на Студената война, американската общественост се нуждаеше от комунистическия преврат в Чехословакия през февруари 1948 г., блокадата на Западен Берлин, въздушния мост на съюзниците през юни и възобновяването на военната служба през юли същата година.
Днес и Вашингтон, и Пекин предприемат редица стъпки в подготовката си за дългосрочна конкуренция – но както през 1946 г. само няколко анал изатори можеха да си представят предстоящата конфронтация от четири десетилетия, нито ние, нито китайците можем да предвидим мащаба на бъдещото съперничество. По всяка вероятност по някакъв начин тя ще се припокрива със Студената война, но в известен смисъл тя ще се различава драматично.
Следните въпроси остават без отговор: Как идеологията ще повлияе на световната политика през следващата епоха - това е контрастът между китайския авторитаризъм и американския плурализъм? Дали това съперничество ще бъде основната тема на срещите на ООН и в столиците на далечните страни, както беше при противоборството между САЩ и СССР? И къде най-много ще се разкрие съперничеството: в Източна или Южна Азия? Африка? Латинска Америка? Европа? В космоса?
Как това ще се отрази на ежедневния живот на американците - икономически протекционизъм, масово наблюдение или военна мобилизация? В каква посока ще се променят технологията и висшето образование? Как кибертехнологията и другите форми на асиметрична война ще повлияят на баланса на силите? Ще се смекчи ли дипломатическото и военното съперничество поради дълбоките икономически връзки или, напротив, ще ескалира?
Подготовката за съперничество с толкова много неизвестни не е лесна, но древният китайски стратег Сун Дзъ дава съвети, които все още са уместни: ‚Ако познавате опонента си и знаете себе си, бийте се поне сто пъти, няма да има опасност; ако знаеш себе си, но не познаваш него, ще спечелиш веднъж, друг път ще претърпиш поражение; ако не познаваш нито себе си, нито него, всеки път, когато се биеш, ще бъдеш победен“.
В началото на Студената война дипломатът Джордж Кенан помогна на американците да разберат съветските опоненти и самите себе си. Известната му "Дълга телеграма" от Москва показва сложната връзка между съветската идеология, руската култура и сталинистката политика и се превърна в практическо ръководство за две поколения американски политици. Основният аргумент беше следният: марксизмът в Съветския съюз процъфтява отчасти заради пропагандата на непримирима враждебност между капиталистическите и комунистическите страни. Той препоръча строг вътрешен контрол и режимът на Сталин да запази властта. Според Кенан, за да постигне успех, Америка трябва да се придържа към първоначалните си ценности.
Методът Кенан, всъщност той може да бъде наречен метод Сун Дзъ, е приложим днес. Първо, американците трябва да разберат как пекинските политици виждат света около себе си и самите себе си. След разпадането на Съветския съюз повечето американски политици заключиха, че Китайската комунистическа партия (ККП) формално се придържа към марксистката доктрина. Но не всичко е толкова просто. С разпадането на СССР китайската политическа мисъл не спря. Мнението, че Китай е във възход и САЩ, напротив, е в упадък, не само отразява позицията на елита, но и определя масовото съзнание на китайците. Въпросът е дали Пекин ще има нужда от външен враг, за да оправдае по някакъв начин репресиите срещу неспокойната средна класа? Марксистките догми за враждебността на капитализма и социализма могат да играят в ръцете на Пекин - в крайна сметка Сталин ги е използвал преди 70 години.
Освен това Кенън и Сун Дзъ биха посъветвали американците да изучат по-добре себе си. Републиканските щати, демократичните щати и американският елит не се разбират много добре и това разстройство подкопава приемствеността на дългосрочната външна политика. Консенсусът за Китай ще даде на патриотите от двата лагера неочаквана, но ценна възможност за започване на ново сътрудничество. На първо място, Вашингтон ще трябва да разработи китайска политика, която да преминава от една администрация към друга.
Но това, какво ще последва от ясната промяна в отношенията между САЩ и Китай, е невъзможно да се предвиди.
Превод и редакция: Иван Христов
